Фестивалът "Сурва" - непреходната магия на един вековен обичай

25 януари 2019 | 10:26
3075
1
Снимки: Wikipedia, Автор: Аладжов
1

Спомняте ли си онези чудновати, врели-некипели и малко шантави историйки, които нашите баби са ни разказвали за времето от своята младост. Причудливи разкази за илачи и баячки, за магии и поверия, за чародейства и заклинания. Истории за реалност и фантазия, втъкани в мощна сплав, споила християнски традиции и езически ритуали в едно.

България е страна – съкровищница на традиции и обичаи, оцелели през столетия на страдания и тежки времена. Традиции, разкриващи колоритния фолклор, богатата, но и непреклонна душевност на един древен и изстрадал народ. Народ, успял да съхрани през поколенията, въпреки трудните условия на вековни изпитания, най-изконното, най-безценното в себе си – своя дух и идентичност.

Благодарение на силата на българския дух днес продължават да съществуват места и хора, които, ако не от страх, то от почит към традициите, все още ги почитат. Така те се превръщат в съхранители, благодарение на които древни тайнства от далечното минало оцеляват и достигат до нас и следващите поколения.

Най-доброжелателният и древен обичай в големия списък от самобитните български традиции е сурвакането като част от кукерските маскаради. За един от най-пищните и колоритни обичаи по нашите земи, свързан именно с този интересен ритуал, ще ви разкажем сега – Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник. Това е най-мащабният в България и на Балканите празник на маските, една от най-забележителните изяви на традиционни народни игри и карнавални шествия в Европа и света.

С конкурсния си характер фестивалът „Сурва“ е грандиозно състезание на емоции, дух и идентичност, съревнование на звуци и палитри, на костюми и маски от целия свят. Среща на култури и традиции от страната и света. Традиции, започнали от театъра на Древна Елада; преминали през спектаклите на Католическата църква; през маскените балове и карнавалните шествия в Източна и Западна Европа; за да достигнат кулминация в пищната вакханалия на карнавалите в Рио.

Не по-малка пищност и зрелищност обаче от тази в Рио предлагат групите - участници в шеметния кукерски фестивал в Перник. Тук гости от страната и чужбина идват, за да се докоснат до живата магия на древната игра, да видят, да пипнат маските, да изгонят злото от себе си, да се почувстват пречистени и обновени, да си пожелаят здраве, късмет и благоденствие.

Стремежът на фестивала да възкреси и актуализира оцелели през вековете варианти на един от най-древните ритуали – този на ергенската обредност – е възнаграден с възхитата и престижа, които днес той предизвиква и си е спечелил по целия свят, популяризирайки извън границите на страната ни такива понятия като „сурва“ и „кукери“.

Фестивалът се организира всяка година от Община Перник. Началото му е поставено през далечната 1966 г., а от 1985 г. има статут на международен. На 26 юни 2009 г. по време на тържествена сесия на Общинския съвет в Перник, президентът на Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ) Хенри ван дер Кроон обявява Перник за европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции. Решението е взето в град Котор, Черна гора.

От 2008 г. Международният фестивал на маскарадните игри се провежда ежегодно в последните събота и неделя на месец януари. Най-атрактивният му акцент е двудневното състезателно дефиле на маскарадни групи от България и от чужбина.

Участие в шеметната надпревара ежегодно вземат около 6 000 души в около 100 маскарадни групи от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка, като тази година се очаква гостите да бъдат над 7500. 

Всички те се събират именно тук, за да станат свидетели и участници в един удивително красив, фееричен и неподправен израз на човешкия копнеж за хармония и радост, за щастие и здраве. Да се запознаят отблизо с българския фолклор – такъв, какъвто е, подгрят с традиционни гозби и изкусителни напитки. Да усетят вълнуващото творческо присъствие на млади и стари интерпретатори на традицията. Да се насладят на мистерията на бляскавия спектакъл от огньове и илюминации. Да се потопят в колорита на традиционните песни, танци и игри, на неповторимите маски и костюми - оформени така, че да прогонват с плашещата си визия злото надалеч.

Каква е ролята на свирепите маски?

Рогати и опашати лица със стърчащи зъби или тракащи клюнове се събират всяка година на площада в центъра на града и под звуците на дрънчащите медни чанове, които подсилват въздействието на кукерския ритуален танц, гонят злите сили и се молят за богата реколта през следващата стопанска година. Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Костюмите и маските са изработени от естествени тъкани и пера на домашни птици върху дървен скелет. Пернишките занаятчии изработват маските от кожи на овце и кози, криле и пера от домашни птици, рога, царевична шума, коноп.

Основните моменти в празника са два - обхождане на селището и колективна игра на селския площад

Първият обреден момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и др.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци.

Предстоящото 28-мо издание на фестивала в Перник ще се проведе от 25 до 27 януари 2019 г. С нетърпение очакваме да се докоснем и ние отблизо до пъстротата и непреходната магия на един вековен обичай!

Четете още: Карнавалът във Венеция - традиция, застинала във времето

Коментари

1 :)
  25 януари 2019 | 13:03 отговор
 

браво за статията

 

Добави Коментар