Автор
Антония Михайлова

10 книги, които всяко дете трябва да прочете

Безспорно четенето е несравнимо удоволствие. То облагородява, повишава интелекта, разширява мирогледа и развива фантазията. С една дума, прекрасно е да четем книги. А желанието да предаваме тази ценност и на своите деца е още по-важно. И кой, ако не ние, родителите, сме призваните да вдъхнем желанието у децата си да черпят познания и вдъхновение от чудните приказки, разказващи вълнуващи истории за фантастични герои. Жизнерадостни и завладяващи, те не само развиват въображението, но и посяват у всяко дете зрънцата на любовта към познанието и вярата в доброто.

От мига на първата среща с твоята рожба ти се превръщаш в свидетел, но и в отговорен участник в естествения човешки стремеж и движение към хармония и усъвършенстване. Може би тъкмо в тази прекрасна и несравнима близост с мъничкото чудо, наречено дете, се крие и изворът на житейска мъдрост и любов, към които цял живот всички се стремим. Достатъчно е да спреш погледа си върху детските очи и да осъзнаеш колко много можеш да научиш от тях. Но има и толкова неща, които ти, като родител, можеш и трябва да дадеш – най-вече – вдъхновение.

Поднасям ви една скромна селекция, взета от съкровищницата на детските книги, която всеки родител трябва да поднесе на своето дете. С нея съвсем не се изчерпва количеството на чудните и магически вселени, пленяващи сърцата и душите на малки и големи по целия свят.

"Пет приказки" от Валери Петров

Докосващи и вълнуващи, красиви и истински, всепоглъщащи цялото внимание на детето - такива са приказните вселени, сътворени изпод майсторското перо на големия Валери Петров. "Бяла приказка", "Копче за сън", "Меко казано", "В лунната стая" и "Пук" - толкова проникновени и в същото време така простички, искрени и човешки са историите, разказани в тях. Любими препрочитани приказки, искрящи като бисери в "живителния извор" на детската класика. Да си спомним например за "Копче за сън", където възрастният излиза на пътя към доброто благодарение именно на детето.

"Пипи Дългото чорапче" от Астрид Линдгрен

Е, няма как да подминем тази очарователна палава госпожица с две дълги и извити огнени плитки, с луничките, накацали като точици на калинка върху чипото ѝ любопитно носле. Малкото пакостливо момиченце, което завладя сърцата на поколения деца и продължава да го прави по онзи неин си, непринуден, непокорен, смел, възторжен и вдъхновяващ начин. Онази всезнаеща и любопитна героиня от вселената на голямата и неподвластна на времето и вятъра Астрид Линдгрен. Готова винаги да се притече на помощ на своите приятели и... много много истинска! Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче е превъплъщение и символ на детството, на жаждата за приключения и свобода. Малката дивачка, ненавиждаща несправедливостта, глупостта и законите на големите хора.

"Малкият принц" от Антоан дьо Сент-Екзюпери

Всъщност, истината е, че тази вълшебна малка книжка трябва да се прочете най-малко два пъти в живота. Веднъж, в годините на детството, и втори път, когато вече си пораснал и... позабравил детето в себе си. Когато за първи път прелистих страниците на „Малкият принц”, картината, която най-силно се запечата тогава в съзнанието ми, е онази чудновата рисунка на боа, глътнала слон. С всеки следващ прочит през годините образът на чудноватия невръстен мечтател ми се проясняваше все повече и повече. Той си има собствена планета и притежава цвете, което обича повече от всичко друго на света. И вижда само със сърцето...

"Приключенията на Лукчо" от Джани Родари

„Лукчо” е история за несправедливото потисничество на плодовата аристокрация спрямо всички зеленчуци. Борбата между доброто и злото тук е пресъздадена по един необичаен и завладяващ начин. Главните герои са плодове и зеленчуци, които са представени с характерните за хората черти. Дон Домат – същински злодей, принц Лимон – самовлюбен господар на плодовете и зеленчуците, чичо Боровинка – скромен отшелник, барон Портокал – голям чревоугодник и маестро Круша – цигулар. История, която вълнува малки и големи.

"Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе" от Елин Пелин

"Който и да си ти, драги читателю" - пише Елин Пелин за своето уникално литературно произведение - "от тази книга ще научиш как Ян Бибиян се сдружи с малкото дяволче Фют, как то замени главата му с глинена, как след това попадна във вълшебното царство на Великия магьосник Мирилайлай и как след чудни, и смели приключения се спаси. Борбата му да се освободи от злото облагородяват душата му, каляват волята му, правят го смел и предприемчив.”

"Пинокио" от Карло Колоди

Това е историята на безгрижното дървено човече, което животът изправя пред безброй несгоди, трудности и изпитания, за да заслужи истинско човешко сърце и душа. По пътя към своята себереализация той се среща както с истински, така и с фалшиви приятели. Красива и малко тъжна метафора на изконната истина, че мъките и неволите ни облагородяват, правейки ни по-мъдри и силни, по-добри и човечни.

"Приказка без край" от Михаел Енде



Книга за неизмеримата и животворяща сила на детските мечти. За заплахата от Нищото, бродещо из света в образа на грозен черен вълк, заплашващ да погълне приказната страна, наречена Фантазия, а с нея и цялата ни действителност. Притча за опасността детството да бъде лишено от най-ценното – вдъхновение и вяра в чудесата. Вълнуваща и завладяваща история за безпределността на фантазията и магията на детското въображение.

"Без дом" от Ектор Мало

"Без дом" е роман, който прочиташ на един дъх. В него се разказва за живота на малкия Реми, който не познава родителите си е принуден сам да изкарва прехраната си. Сирачето обикаля улиците на Франция в компанията на стария артист Виталис и неговата "театрална" трупа от три кученца и една маймунка. След много трудности и перипетии, Реми открива своя истински дом... "Но Виталис ме хвана за ръка и слязохме на пътя. – Капи! – каза той. – Зербино! И двете кучета ме обградиха: Капи – отзад, Зербино – отпред. Трябваше да последвам Виталис. След няколко крачки се обърнах. Бяхме преминали билото на планината и вече не виждах нито нашата долина, нито нашата къща. Само в далечината синкави хълмове сякаш достигаха до небето. Очите ми потънаха в безкрайността..."

"Децата на капитан Грант" от Жул Верн

Кой може да си представи приключенския детски роман без името на недостижимия Жул Верн... Една от най-вдъхновяващите негови истории е романът "Децата на капитан Грант" - изпълнено с премеждия пътешествие, в което на изпитание са подложени не само силата, куражът и съобразителността на героите, но и тяхната воля, дух и човечност.

"Антон и Точица" от Ерих Кестнер

Има нещо носталгично, но и толкова запленяващо и красиво в историята за двете малки приятелчета - Антон и Точица. Всъщност Точица е Луиза. Онова малко и будно момиченце, което в първите години от живота си никак не растяло, затова я нарекли Точица. Нейните родители са постоянно заети и нямат време да ѝ обръщат каквото и да е внимание. Толкова актуално, нали? Добре че Точица намира верен другар в лицето на чистосърдечния Антон, който се грижи за бедната си и болна майка. С Антон никога не можеш да скучаеш. Затова и Точица е готова да се впусне в най-смелото и вълнуващо приключение, стига да е в компанията на най-доброто и умно момче, което някога е познавала.

(в материала има продуктово позициониране)