Английският крал праща пони в Чипровци

05 юни 2022 | 08:26
917
0
Булфото и личен архив
0

Пони, личен подарък от английския крал пристигнало в Чипровци в началото на миналия век. Дотогава местните не били виждали подобно малко конче и животното се превърнало в истинска сензация в градчето недалеч от сръбската граница. То не било само-придружавал го специален прислужник, който се грижел да е добре нахранено и напоено и имал задачата да го реши с гребен всеки ден. Животното и прикрепеният към него помощник пътували по море и били дар за децата в семейство Минкини-един от най-известните килимарски родове в града.

По време на световно изложение в Лондон майстор Минкин, който спечелил златен медал, решил да подари килим от своите специално на английския крал. А в Бъкингамския дворец толкова го харесали, че върнали жеста с необичайния подарък. За зла участ, понито починало само шест месеца след пристигането си в България от самота. Местните не знаели, че то не може да живее в уединение и не го изпратили в обора при магаретата и конете. Чипровските килими били спасение за жителите на града след въстанието през 1688 година, за което малко се знае у нас.

Турците сриват богатия град Чипровци и съседните села, убиват жени и деца, скрили се в близкия Лопушански манастир, чиито кости още се намират в църквата точно като в Батак. Османската власт забранява живота в Чипровци. Католиците, които са в основата на въстанието, така и никога повече не се прибират в града. Оцелелите българи обаче си идват 50 години по-късно и на мястото му заварват истинска гора. За да имат препитание, оглеждат животни и започват да тъкат килими, които рисуват с естествени багрила. Килимарството се превръща в основен поминък. Във всяка къща има по един или два стана. От Чипровци килимарството преминава в Копиловци, Железна, Влашко село (Мартиново) и Главановци.

Тукашните килими се различават от произвежданите в Пиротския край и Котел. Всяка майсторка оставя своя знак, като нарочно греши в структурата му, видяха групата туристи, дошли на екскурзия, организирана от фирма „Солимо“. Тъкачката вярва, че шарките и цветовете по килима предпазват от зло и носят добро и сполука. Магията на чипровските килими е завладяла и пътешествениците, посетили Чипровци през Възраждането. През 70-те години на XIX век големият художник и публицист Феликс Каниц пише: „ Днес Чипровци е хубаво селце с триста къщи, известно с износа на килими. Щастието ме заведе в гостоприемната къща на един бакалин, жената на който тъчеше килим с голямо майсторство. Това ми даде възможност да се запозная по-отблизо с производството. В него най-ярко се откриват богатите творчески възможности на българите, съчетани с вродено чувство за ритъм на линиите и цветовете... Човек може да се учудва как се създават и то безцветни или други модели, както е прието в европейските фабрики, онези игри на пъстрите геометрични линии, отиващи нагоре и надолу зигзаговидни форми...

Центърът на града с паметника на загиналите във въстанието.

Тези килими бяха наградени на Виенското изложение с първа награда и са много търсени като обичана салонна украса, за завеси на врати, покривки на дивани и др.Търсенето им се покачи така много, че парижки, берлински, рейнски и австрийски фирми – например световно известната фирма „Хаас”, спорят помежду си кой да имитира тези великолепни по тонове произведения на изкуството, създадени по традиционен път”.Чипровските килими се изработват на вертикален стан - „разбой”. Той се поставя в „собата” на светло, а през летния сезон - под навеса. Материалът, от който се изработват килимите, е вълна. В обработването на вълната и приготвянето й за тъкане вземат участие всички, в това число и мъжете. Първоначално вълната се преде на ръка, по-късно на чекрък. От гъстотата на нишките на основата зависи качеството на килима. Чипровските килими се изработват с вълнена основа, която от началото на XX век е заменена с памук.

Неповторимото очарование на чипровските килими се дължи на оцветяването на преждата с естествени багрила. Те придават мекота на тоновете, по-трайни са и са израз на чувството за красота и хармония на тъкачките. Жените подбират листата, корите, сърцевината на определени дървета, цвета или корените на специално подбрани растения, които се обработват до получаването на боята. Така например от листата на дюлята се получава бледорозов цвят, от ореховата шума - кафяв, от сърцевината на руевото дърво – червен, от листата на прасковата –зелен, от индигото - син и т.н.

Времето, в което прекарва преждата в боята, е от значение, дали тоновете ще са по-бледи или по-наситени и силни. Този начин на боядисване дава възможност да се представи един и същи тон в неговото гамово разнообразие, при което се получава преливане на цветовете, плавно и особено красиво. От втората половина на XIX век в Чипровци се появява и багренето с навлезлите тогава в употреба бои с кезап (азотна киселина), кърмъз, тергия и др., които са по-наситени и експресивни. Днес обаче малцина възрастни жени поддържат килимарството все още живо, а цената на квадратен метър надминава хиляда лева.

Още по темата

Коментари

Добави Коментар