Един невероятно живописен край в Италия носи поетичното име „белият регион” – точно на токчето на Ботуша, плискано от две морета – Адриатическо и Йонийско. В него се намират красивите и добре запазени градчета като Турси и Матера, който другата година заедно с Пловдив ще бъде европейска столица на културата. Неотдавна група български живописци посетиха тази италианска провинция, а специално за woman.bg една от художничките Габриела Жекова разказа своите впечатления.

Първото нещо, с което се сблъскваш в Турси, е чистотата. За разлика от други части на Италия, тук сградите и улиците буквално светят, няма дори прах. Улиците са павирани във формата на ветрила, като в най-горната им част са боядисани в бяло.Такива са и стълбите пред всеки дом, църква, магазин! Бял е и финият пясък на плажа.

Катедралата в града е строена още през 13 в. и носи името на „Санта Мария Маджоре”. След пожар е възстановена и си заслужава да бъде посетена. Погледите на туристите са запленени от красивите орнаменти и пейките за молитви, които те подканят да приседнеш и да се помолиш. Таванът – разкошна картина, изобразяваща молещо се дете, голям ангел с червен плащ и малки ангелчета около него. Фреските в криптата също бяха невероятни! А яслите бяха подредени като в приказна оживяла детска библия.

Задължителен за туристите е и Стария град, живописно разположен на хълм, така че ако ще го разглеждате, обуйте удобни обувки. Някои къщи бяха изоставени, полусрутени, в други имаше живот, но срещахме все възрастни жени.

Кметът на Турси

В основания през 4. век Турси има над 5300 жители, които постепенно се увеличават, защото младите се завръщат по родните си места. Хората тук са като от приказките – мили, сърдечни, с всеки жадуват да поприказват, но за съжаление съществува езикова бариера, защото дори тийнейджърите не разбират и дума английски. За наше щастие гид на българската група бе самият кмет на Турси – проф. Салваторе Косма, който няма проблем с езиците, а е и изключително популярен сред съгражданите си.

Жени и момичета не срещахме по кафенета и барчета. Там и по площадите е мястото за мъжете, които бистрят политиката и футбола. Те задължително пият по няколко кафета дневно, сутринта – със сметана, следобед – вече чисто.

И като стигнахме до кафето, трябва да кажем и няколко думи за невероятната италианска кухня. В Южна Италия на почит са прясната риба, скаридите, омарите и пастата! Местните обичат пресните зеленчуци, хубавия зехтин и виното и си ги произвеждат сами. Не сядат без чесън и на домати, които са ги спасявали в много бедният им период преди години. Италианците държат на семейството, затова всички заедно сядат на масата и се хранят, без да бързат. Държат манджите да са приготвени с любов. Имат едно мото: ”Готвенето е въпрос на любов и време. Колкото повече време и любов, толкова по-добри са ястията, които се приготвят.”

Четете още: Да се влюбиш в Амалфи може да бъде толкова лесно