Ако има филмово заглавие, което може да опише връзката между мен и родния ми град София, то определено ще е "Да обичаш на инат". И тъй като аз наистина съм влюбена в красивата ни столица, днес ще се опитам да ви накарам да погледнете на града ни през очите на чужденец.
Защото красотата е в малките неща и само от нас зависи как и кога ги виждаме. А София е хубавица и ако успеете да усетите ритъма ѝ, сигурна съм, ще се влюбите.

Не само защото това е едно от малкото места в Европа, което предлага истински party life всеки ден от седмицата. Не само заради страхотните малки барчета в центъра, или заради хостелите, пълни с интернационална бохема, която сякаш през последните години промени лицето на София на 360 градуса.

Градът е в усещането за малките неща, в аромата на мекици сутрин по "Графа", в работилницата за гевреци, в гълъбите, които ти минават път, когато прекосяваш градинката пред "Свети Седмочисленици", в аромата на печени кестени и фъстъци в студените есенни сутрини. София никога не спи: по първи петли може да срещнете сънените стопани на кучета, които вървят след домашните си любимци, отчаяни от техния сутрешен ентусиазъм, към обед хората от офисите напускат бюрата и плъзват из малките ресторантчета за бързо хапване, а вечер центъра се пълни с чужденци, с младежи и всякакви странни птици, които усилено упражняват любимите си навици...

Да се наслаждаваш на ритъма на града е умение, което не всеки притежава. И въпреки това, аз имам своите любими градски маршрути, които ме карат да се потопя в столичната атмосфера с усмивка. И понеже всичко е въпрос на добър план и организация, ето къде можете да ме срещнете в топлите есенни дни:

Паркът на "Военна академия" и "Оборище"

Ако търсите място, което да ви зареди с малко енергия и да почерпите сила и уединение - има едно, което столичани редовно подценяват - паркът на Военна академия. Преминете през парадния портал на това емблематично място, повървете покрай оградата му, направена от използвани по време на военни действия дула на пушки, качете се до дървената беседка, която носи усещането за отдавна изгубения дух на царска София.

Минете покрай малките заведения на "Оборище", изпийте едно капучино в "Старата госпожа" и се разходете в "Докторската градинка", която някога е била част от ботаническата градина на Стара София. Затова и в нея можете да видите няколко страхотни дървета, които не растат почти никъде другаде в града.

"Витошка", моя любов

Столичаните я наричаме "Витошка", но тя си се казва "Витоша". Причината е, че от булеварда, по който допреди години все още минаваха трамваи, има приказна гледка към планината.

И ако доскоро по улицата можеха да се видят всякакви съмнителни стоки, то сега надписите на английски по баровете изобилстват, а посетителите на този любим градски маршрут са по-цветни от всякога.

Обожавам да заставам в края на пешеходната част на булеварда, преди НДК, и да поглеждам към "Черни връх". Така, както го прави бронзовият Алеко Константинов, който наскоро се появи там за радост на всички чужденци, които се снимат със статуята. Без да подозират кой е нейният вдъхновител.

Павета, ама жълти

За жълтите павета на София съществуват много легенди, но истината е една - стане ли зима, стават ужасно хлъзгави. И ако някое момиче ви каже, че не е оставило поне 5 капачета на токчета между тях, значи не е прекарало достатъчно време в столицата.

С днешна дата зоната около катедралата "Александър Невски" все още крие оня кокетен чар на центъра - с пазара за вехтории и бабите, които продават плетени чорапи. Всъщност терлиците са станали толкова популярни в блоговете на разни пътешественици, че те са се превърнали в задължителна покупка за почти всяка британка, кацаща в София.

Аз обожавам да се разхождам сутрин по паветата, да усещам вибрациите на града, който се събужда за новия ден, да минавам покрай лелките, които продават прясно събрани орехи на тротоара, заради пешеходците, които винаги се опитват да минат няколко секунди, преди да светне зеленият светофар.

Сигурна съм, че всички вие знаете тези емблематични места в София. И ако има причина да пиша този текст, то тя е за да ви накарам да излезете от зоната си на комфорт, да смените посоката на ежедневния си маршрут от вкъщи до офиса и обратно, да се разходите из София, сякаш я виждате за първи път. С любопитните очи на откривател. Да усетите онзи град, който някога е приютявал римски императори, а днес е място, което предлага за всекиго по нещо.

И не ми казвайте, че нямате време, че нямате сили или сте уморени.

Събудете се рано сутрин, изпийте един Супрадин със сутрешното капучино (аз правя така) и се изгубете в града, който смятате, че толкова добре познавате. Дайте шанс на малките улички, на малките кафенета, на малките магазинчета и изобщо на малките неща, който ви зареждат с енергия за живот.

Една разходка из града може да ви накара да откриете щипка щастие в забързания си начин на живот. Да ви подейства като витамин, от който винаги сте имали нужда. Да бъде нов път към осъзнатата радост.