„Понякога се оказваш по средата на нищото и именно там откриваш себе си.“

Това е един от вдъхновяващите цитати, които най-вероятно биха се появили като предложение в Гугъл, ако напишете „вдъхновяващи цитати“ или които може би сте виждали на стената на ваши приятели в социалните мрежи. Но колко от нас наистина са изпадали в такава ситуация, при положение че днес смартфоните дори не ни позволяват да се изгубим?

Според бюрото за посрещане на поклонници в Сантяго през миналата година поне 262 459 човека от най-различни краища на света са се осмелили да потърсят вдъхновение сред нищото, или по- точно по Пътя към Сантяго, познат още като Камино де Сантяго.

Тази традиция е съхранена от 9 век. От тогава са първите сведения за поклонения до Сантяго де Компостела, който днес е столица на автономната испанска област Галисия.

Причината за наплива на вярващи била, че според преданието там се съхраняват мощите на свети Яков, един от дванайсетте апостоли на Христос. През Средновековието поклонението до Сантяго било едно от най-важните за християнския свят, наред с тези до Рим и Йерусалим.

Днес само една част от пилигримите поемат по пътя по религиозни причини. Други са любители на туризма и виждат в Камино де Санатяго възможност да подложат физическите сили и духа си на изпитание. Трети приемат Ел Камино като шанс да избягат от монотонното си ежедневие в града и да останат насаме със себе си, да преосмислят ценностите си и сред тишината по пътя да се научат да слушат сърцето си.

„Едно поклонение, дори и да ходиш бързо, те кара да намалиш темпото“, така определя Паулу Коелю влиянието на Ел Камино върху начина на живот и житейската философия на пилигримите. Бразилският писател намира кураж и вдъхновение да започне да пише именно по Пътя към Сантяго и посвещава първата си книга „Дневникът на един маг“ на преживяванията си по време на поклонението.

Линк към книгата в Shopping.bg - http://shopping.bg/Dnevnikyt-na-edin-mag

Друго от богатствата, които поклонниците намират по пътя, са срещите с хора от цял свят, които от непознати се превръщат в спътници, а след това и в дългогодишни приятели.

Крис Рейнолдс, извървял Пътя към Сантяго, споделя в един от форумите, посветени на преживяването Ел Камино, колко бързо се сближават хората, поели по този път:

„Да се сближиш с някого дотолкова, че да му довериш живота си, въпреки че допреди една седмица не си го познавал. Това изгражда връзка, която е не само безценна, но и такава, за която в нито един език няма думи, които могат да я опишат. Човек може най-точно да определи тази връзка като обич. Но дори тази дума не може да се доближи до чувството, което изпитвам към семейството Ел Камино.“

В миналото поклонниците са тръгвали пеша от домовете си, независимо от разстоянието до Сантяго де Компостела, а днес най-популярният маршрут започва от Южна Франция и пресича Баската автономна област, Навара, Ла Риоха, Кастилия и Леон и завършва в Галисия.

Освен на завладяващите природни пейзажи, по време на дългия 780 км поход може да се насладите и на някои от най-красивите градове в Северна Испания, сред които Памплона, Бургос, Леон, Понферада и, разбира се, Сантяго де Компостела. В населените места, през които минава маршрутът има хижи и хостели, специално предназначени за пилигримите, в които се предлага настаняване и храна на добра цена.

Всеки ентусиаст, дръзнал да извърви Ел Камино, задължително трябва да се снабди с основните принадлежности, необходими за дълъг поход – спален чувал, джобно ножче, фенерче, дъждобран, лекарства, тоалетни принадлежности и дрехи за различни метеорологични условия. Всеки, поел по Пътя към Сантяго, разполага и с пилигримски паспорт, в който се поставят печати от местата, през които минават поклонниците. Паспортът служи за пропуск в хижите и хостелите, предназначени само за пилигрими.

Може би най-важният предмет за устремилите се към Сантяго де Компостела, е черупката от мида – символът на Ел Камино.

Историята на този предмет и символичната му стойност отново датират от Средновековието. Докато днес всеки пилигрим получават този отличителен знак в началото на своя поход, в миналото поклонниците са взимали черупки от миди от бреговете на Галисия като доказателство, че са достигнали крайната си цел. Въпреки че Сантяго де Компостела няма излаз на океана, много от вярващите продължавали похода си до брега, защото в миналото именно бреговете на Северна Испания се считали за края на света. Очертанията върху черупката на мидата пък са символ на различните пътища, от които пилигримите тръгват на своя поход и които неизменно водят към Сантяго.


Всъщност въпреки важността, отредена на този предмет, една от поуките от това преживяване е, че човек не се нуждае от много вещи, за да оцелее. Паулу Коелю споделя, че „пътуването с лек багаж“ е не само добър практически съвет за поклонниците, но и много добра метафора за правилния подход към живота.

За много от пилигримите Ел Камино е възможност да се отърват от тежестта на миналото. Традиция е поклонниците да полагат камък, досен от родните им места, или някакъв предмет, носещ спомен за нещо, което искат да оставят в минало, на най-високата точка от маршрута, известна като „Железния кръст“ заради религиозния символ от желязо, поставен върху висок дървен стълб.

Пътят към Сантяго е не просто религиозно поклонение или туристически маршрут, а символичен акт на духовно пречистване и търсене на смисъл. Избирайки да следва жълтите стрелки, направляващи пилигримите до Сантяго де Компстела, човек тръгва на поход към себеопознаването, себеутвърждаването и душевния мир.