Всяка година си набелязвам по няколко маршрута в България, които да посетя. Пътуването в родината зарежда, както никое друго. Усещането за свобода на планинския връх, морският бриз и спомените за отминалите летни дни, места които си посетил с любими хора, които вече ги няма - всичко това е заключено в името България. Настоящата година е непредсказуема, капсулирана и сякаш не подлежи на опитомяване, но пък за сметка на това от нея остават още няколко месеца, които можем заедно да изпълним с нови спомени за България, такава каквато я помним, такава каквато винаги е била и ще бъде.

С идването на месец август реших да си направя бъкет лист на местата, които искам да посетя през най-чаканото време от годината. Разделих местата според типа туризъм, който предлагат и си дадох дума да изживея България през август както никога досега - наситено, с целостта на нейното пълнокръвие.

Първо в списъка ми влезе село Гела, то се намира в Родопите, недалеч от Пампорово. Селото е мъничко и сгушено в планината, а атмосферата, която е запазило може мигновено да те върне десетилетия назад, за да усетиш историята на това място. Селото има над 3300-годишна история, а в древността е било населявано от тракийското племе на бесите. През римско време Гела е била важен културен, търговски и отбранителен център. Районът около селото е запазен девствен и разходките в него предполагат едно незабравимо сливане с природата и похапване на диви плодове като ягоди, боровинки и капини. Избрах първо Гела именно, защото имам нужда от спокойствие и презареждане на батериите.

Следващото място, на което се спрях е Асеновата крепост. Обичам често да се връщам там, защото крепостта излъчва една особена сила, която сякаш е инкрустирана в стените й. През вековете е била във владение на различни народи траки, римляни, византийци, кръстоносци, българи и османци, претърпяла е множество промени, но е останала на това специално място в скалите, което можем да посетим и днес. Любопитното е, че тук първо е било изградено светилище, но поради стратегическото местоположение по-късно то е превърнато в крепост. А до днес там е запазена двуетажна църква „Св. Богородица Петричка”, която е един необихновен храм.

Няма как да не включа и едно морско приключение, а именно остров св. Анастасия. Това е единственият обитаем остров в България. Света Анастасия всъщност е лечителка и именно затова централно място на острова заема манастирът „Света Анастасия Фармаколитрия (Лечителка)“. Островът е мъничък и именно заради това създава усещането едновременно за уют и за безкрайността на морската шир. Хубав спомен остава сертификатът за островитянин, който всеки посетител може да получи. Обичам да се връщам тук, когато имам нужда да се насладя на морето от една нестандартна гледна точка.

Ком-Емине

Ако пък се чувствате физически в кондиция - не пропускайте да походите по маршрута на дружбата - Ком - Емине. Приключението ви е в кърпа вързано, ще опитате страхотни хижарски супи и ще посрещнете дузина изгреви и залезе от билото на Стара планина - едно приказно изживяване, което се случва веднъж в живота.

Ком-Емине е мисия, която ако успеете да изпълните успешно, ще научите много нов неща за себе си и най-вече - ще знаете, че притежавате характер, пред който няма невъзможни неща.

Казват, че всеки, който поеме по пътя намира това, което търси.

Стегнете раницата, отидете до хижа Ком и попитайте егото си :Какво търся най-силно. Отговорът ви чака в следващите 400, 500 километра пеша.

Целият август е пред нас, а аз ви предизвиквам също да си съзадете бъкет лист и да изживеете родината си както никога досега.