„Няма повече да стъпя на нашето Черноморие“. Това е редовна реплика на значителна част от българите, които поне веднъж са преминали през някой от шестте гранично-пропусквателни пункта към заветната почивка в Гърция.

Веднъж озовал се някъде из незастроените гръцките градчета, уредените къмпинги или плажовете с чисти води, българинът с шок осъзнава какво злощастие е сполетяло далеч не толкова голямата, но пък страшно разнообразна плажна ивица у нас. Разликата между Черното и Бялото море толкова бие на очи, че статистиките на цялото Министерство на туризма, начело с г-жа Ангелкова, отиват на пух и прах.

Въпреки речите, „инвестициите“ и „прогнозите“, гърците ни превъзхождат

Нищо чудно властта трудно да приема факта, че туристите с нормална психика масово се отказаха от родното Черноморие. Пример, че изборът, наречен „Гърция“, е труден за преглъщане, е и редовното разминаване между националната статистика за броя българи, почивали в южната съседка през летния сезон, и цифрите, съобщавани от гръцка страна. НСИ редовно твърди, че са по-малко, а гърците съобщават за почти двоен брой български туристи.

Къде е истината?

С публикуването на един странен документ (http://www.mfa.bg/bg/events/63/2/6995/index.html) преди ден, Министерството на външните работи косвено потвърди наличието на огромен човекопоток, който ще се изсипе към Гръцко през идващите месеци.

Разделът „Препоръки към българските граждани при пътуване в Гърция“ на сайта на МВнР представлява подробно предупреждение какво трябва и не трябва да се прави на територията на Гърция.

На пръв поглед смехотворен в своята детайлност, документът всъщност фактически признава нещо доста сериозно - и то е, че в България реално няма опасност да бъдете наказан за редица дейности, които в Гърция биха ви донесли неприятности.

Документът реално казва: „Драги сънародници, България е разграден двор, но в Гърция маймунджулъците ви няма да минат“.

Най-показателният пример са джигитите, които веднага след границата слагат предпазните колани, прибират телефоните и почват да спазват ограниченията на скоростта, просто защото пътните глоби в Гърция са солени, камерите наистина работят, а полицаите с голяма охота пишат актове, вместо да прибират стотинки.

От 200 до 2000 евро можете да отнесете там, ако се държите както у нас си, минавайки на червено, например. Това ви го казва най-официално държавата. Да го имате предвид, един вид.

В документа се описват редица родни навици, които могат да доведат до проблеми с гръцките власти. Удивителни са квотите за пренос на алкохол, които Външното министерство загрижено допуска, че българите трябва да знаят. Тоест, чиновниците предполагат, че средният турист би могъл да замъкне на елинските плажове над 10 литра твърд алкохол на човек, над 110 литра бира (!!!), над 90 литра вино (!!!), над 40 кутии цигари (!!!) и над 1 кг тютюн (!). Не че не е възможно, разбира се, но едва ли има нормален човек, който би взел такива количества на почивка със себе си...

„Да не се внася в Гърция домашно произведен алкохол и/или алкохол в бутилки без бандерол“, смята за нужно да предупреди още МВнР. Да се чете между редовете: „Това не ви е Слънчев бряг, където можете да се тровите с всякаква пърцуца“.

Забавна е и частта за предметите, които в Гърция се приемат за „оръжие“, докато в България са „препоръчителни за самозащита“ за почти всеки шофьор: палки, спрейове, ножове. Не се толерира и пренос на харпуни.

А ако толкова не можете да се въздържите, стойте си в България, казва ви Министерството. У нас можете да си носите целия побойнически арсенал навсякъде, че и да си стреляте, където поискате и по когото желаете. Точно това направи през 2009-а бивш военен на Иракли – застреля момче, което „окупирало“ територия, предназначена за негова палатка. Да не говорим за сбиванията пред „сериозните“ заведения по големите курорти, традиционно посещавани от гангстерското съсловие.

Какво излиза, като теглим чертата?

„Фалиралата“ Елада все още изглежда като цивилизационен рай на фона на „стабилната икономически“ България. Страната на мързеливците обаче не привлича с евтиния алкохол и дискотеките, а с уюта, спокойствието и качественото обслужване. С красотата на природата, която е запазила, въпреки всичко.

Докато в Гърция и крайпътните къщи са варосани, а обичайната гледка са сгради на 2-3 етажа, у нас грандиозни хотели изникват върху дюните. От Варна до Бургас вече сякаш имаме едно огромно населено място, което непрекъснато иска да се разширява я навътре в планините и равнините, я навън буквално до плажовете и морската пяна.

Отвъд Кулата и Маказа няма да попаднете и на нахалните батки, които вземат пари за най-малкото нещо: от вход за тоалетна, през кеш за паркинг, до наем на чадър или шезлонг. В Гърция част от тези „екстри“ в повечето случаи са безплатни или срещу едно фрапе на бара.

А пък онези, на които им липсва шумът от заведенията, лъскавите автомобили, преминаващи с бясна скорост през населените места и новият хит на Криско и Слави, винаги могат да сменят посоката и да поемат на изток.

Миналата година г-жа Ангелкова разпращаше поздравителни картички на всички чужденци, дръзнали да изберат България за почивка. Току-виж тази година започне да изпраща и на българите.

Макар че кой ли нашенец вече би се вързал?