Има една далечна страна, на полуостров Индокитай, която е по-слабо позната и далеч по-мистериозна от държавите, с които граничи (Бангладеш, Индия, Тайланд, Лаос и Китай). Тази страна е като перла в короната от полуострови в Югоизточна Азия. Тя е истинско съкровище, разположено сред древни цивилизации с богато културно наследство. Самата тя е такава! Има 2500-годишна история и е покрита отгоре до долу в свещения блясък на златото. Името ѝ означава изумруд.

Добре дошли в Мианмар - изумруда на Азия, или както още я наричат - Златната земя.

За Мианмар писателят Ръдиард Киплинг (автор на „Книга за джунглата“) възкликва: „Това е страна, напълно различна от всяко място, което познавате”. Да, Мианмар е различен. Това е страна на контрастите – на пагодите от тонове злато и на бедните къщи, на шепите с рубини и на просещите детски ръце. Туризмът тепърва прохожда, земята се обработва без машини, бакшишът не е традиция и е взет с огромно неудобство!

С население от 53 млн. души, Мианмар има брутен вътрешен продукт от 64 млрд. щатски долара (2014). С брутен вътрешен продукт на глава от населението от едва 1270 долара страната се нарежда сред най-слабо развитите държави в света. Тук публична инфраструктура почти липсва.

Мианмар поразява с могъщото си сияние, струящо от хилядите златни пагоди и ступи, сгушени сред градските улици на цялата страна.

Бирма – това е името на Мианмар до 1989 г. Първоначалното и оригинално название – Мианмар, е било сменено от англичаните с Бирма през 19-и век. Днес отново е Мианмар.

Попаднали веднъж в нейните златни пазви, не можете да стигнете далеч, без да се озовете пред входа на някой от пръснатите навсякъде позлатени будистки храмове.

Едва ли има друга страна, където човек може да види толкова много злато накуп. Тук има над 2000 хиляди пагоди и над 10 000 храмове със стени, покрити с чисто 24-каратово злато.

Всъщност тук всичко е от злато! Огромните с метри статуи на Буда, стълбовете за осветление, дори перилата на стълбите са боядисани със златен бронз!

В Мианмар се добиват 90% от рубините в света, както и голяма част от сапфирите и изумрудите. В страната се добива изключително ценният императорски нефрит с тъмнозелен цвят.

Свещената роля на златото в Мианмар е толкова значима, че можем да го открием като основна съставка на продукти от различен характер - от традиционната медицина до кремовете за лице, а понякога дори и добавена в напитки или храна. Със злато импрегнират дървесни листа, вграждат го в лакови сувенири, варакосват миниатюрни пагоди за туристите.

В Мианмар златото е преди всичко лекарство! Богатите изяждат по няколко скъпоценни листчета на ден, за да се предпазват от сърдечни болести. Освен илач жълтият метал е и директна връзка с бога. Затова и всеки мъж лепи по едно парче драгоценно фолио върху статуя на Буда с молбата да му изпълни някое желание.

В страната живее племе, в което жените нарочно удължават шията си – 30-35 см. Един от странните ритуали за красота по света. Племето се нарича падаунг и има древна традиция – жените носят на шията си медни пръстени. Първият пръстен се поставя на шията на момичетата на петгодишна възраст, а останалите се добавят през целия живот, докато не достигнат тегло от 9 кг.

Мианмарците са отдадени будисти. Повсеместна практика е мъжете да прекарват по няколко години от живота си в манастир, като често те са изпращани там още като малки деца, поради трудността на семействата им да ги изхранват.

Мианмар е разделена на 7 щата и 7 административни области, които са подразделени на райони.

Янгон е най-големият град в Мианмар и столица на страната до ноември 2005 г. След това столица става Найпидо. Днес в Янгон живеят около 4,5 млн. души. Тук се намира и един от най-грандиозните религиозни монументи в света – пагодата Шведагон. Тя е висока 100 м и е покрита с 60 тона чисто злато. Датира отпреди 2500 г. и е построена от крал Окалапа, който притежавал реликви от 4 статуи на Буда, включително 8 косъма от Гаутама Буда.

Наричат я Пагодата на четирите реликви, които и до днес се съхраняват, заровени в сърцевината на ступата.

Пагодата Шведагон

Всяка една от статуите гледа в една от четирите посоки на света и представляват четирите Буди, чиито реликви се съхраняват там: Гаутама Буда на север, Гавнагон Буда на юг, Каукутан Буда на изток и Касапа Буда на запад.

„Чадърът“ на пагодата е висок 13 метра, направен е от 500 кг чисто злато и е украсен с 83 000 скъпоценни и полускъпоценни камъка. На върха й има златно кълбо с диаметър 27 см, в което са инкрустирани 4351 диаманта с общо тегло 1800 карата. Най-големият диамант е 76 карата!

Това е място, където можеш да благодариш на Буда за добрините, да си пожелаеш нещо и дори да го попиташ дали желанието ти ще се сбъдне. Местата за молитва се наричат birthday corners – ъгли на рождените дни, които се определят според деня от седмицата, в който си роден. Намираш своя ъгъл, изричаш молитвата си наум и поливаш с вода съответстващата на твоя ден статуя-символ – толкова пъти на колкото си години, плюс още веднъж.

Удивителна и извънземна дарба са имали скулпторите, сътворили огромните статуи на Буда. Освен че целите са от чисто злато, което след посещение на първата пагода престава да те удивлява, те имат и невероятна магическа способност да променят изражението на лицето си: когато си в краката на статуята и погледнеш нагоре, срещаш строгия изпитателен поглед на Буда. Това са миговете, в които се молиш. Когато си тръгнеш и след няколко крачки се обърнеш, ще видиш как същият Буда те изпраща с широка усмивка. Имаш усещането, че този Буда е жив, че е чул молбите ти и обещава да те подкрепя по пътя на Светлината, който ти предстои.

Златна статуя на Буда

Мандалай е вторият по големина град в страната. Той се намира на брега на река Иравади и има население от 800 000 души. Бил е столица на Бирманската империя и е построен около древен дворцов комплекс.

Градът е известен с един от най-големите будистки манастири. Туристи от цял свят идват, за да видят церемонията-шествие на монасите, която се провежда 2 пъти на ден – призори и на обяд, с цел да бъдат приети дарения за храма – основно храна и по-рядко пари в брой. Момчетата постъпват от 5-6- годишна възраст в манастира, като само най-умните и ученолюбивите успяват да получат най-високата степен.

В Мандалай се намира най-голямата книга в света, чиято история започва като приказка.

Най-голямата книга в света

Владетелят на Мианмар – крал Миндон, искал да остави след себе си книга, която трябвало да бъде най-голямата в света и да оцелее в продължение на поне 5000 години. За да изпълни второто условие, книгата трябвало да бъде от камък. Издялали 730 листа и 1640 страници от бял мрамор. Всеки лист съдържа 100 реда писания от будизма. Всяка една от страниците е широка малко над един метър и висока малко над метър и половина. Цялата книга е подредена около централна златна пагода, известна като пагода Кутодай, и е под закрилата на ЮНЕСКО.

Изглед към пагодата Кутодай

Един от най-интересните археологически обекти в цяла Югоизточна Азия е Баган - град в област Мандалай. Бил е столица на древното царство Баган - първата мианмарска империя, разположена в една наистина свещена долина. На площ от 42 кв. км тук е имало над 13 000 храма. От тях днес са запазени над 2000 800-годишни ступи, пагоди, храмове и манастири. Стотици са непроучените археологически паметници.

Най-забележителната религиозна постройка в Баган е изградената от крал Анаврахта в началото на XI век и е известна като пагодата Швезигон. Тя е богато украсената със златна ступа в центъра на комплекса, а в чадъра ѝ има инкрустирани над 3000 рубина.

Пагода Швезигон

Местните хора вярват, че в сърцето ѝ са закопани кости и зъби от Гаутама Буда.

Огромната пагода не хвърля сянка, независимо откъде я осветява слънцето! Когато вали, около пагодата е винаги сухо. В двора ѝ има типично за този район дърво, което навсякъде извън нея цъфти веднъж годишно, а тук цъфти през цялата година.

Хората в храма обсипват златните статуи на Буда с „дъжд” от малки квадратни листчета фолио от чисто злато. Дори и при силен вятър, тези по-леки от перце листчета падат винаги отвесно надолу върху статуята. Да, физиката е безсилна пред вярата…

Защото Мианмар е друга Вселена. Изживяване, което пренася в друго измерение. Докосване до вечността, до тайнството на една древна златна култура, превъзмогнала времето...