“Кажи ми как пътуваш, за да ти кажа какъв си”. Този надпис ме посрещна на входа на една стара вила на Амалфийското крайбрежие преди няколко седмици, докато обикалях любимото Равело в първите дни на пролетта. И истината е, че тази табела ме накара да се замисля. А ако пък трябва да ви кажа как пътувам аз - тук анализът е не просто излишен, а в частност тотално невъзможен. Може би защото като човек с много приятели често ми се случва сутрин да изляза уж за работа и да се прибера след три дни отново вкъщи, прибавила поредното приключение в тайния архив с папките “ Не казвай на никого къде ходи”.
И истината е, че пътуването е всичко, което ме кара да се чувствам жива. Обожавам онова усещане, което ме обзема, щом спра на близкия Shell, напълня резервоара до горе и поема по пътя. Свободата да бъдеш щастлив за мен е в онзи телефонен разговор, който водя обикновено от бензиностанцията, докато хапвам нещо малко и енергийно и търся някаква добра напитка за из път.
“Здрасти, тръгвам да знаеш - след няколко часа съм при теб.” И изведнъж светът става едно по-добро място!
После забравям за телефона, качвам се в добрата стара кола и паля към хоризонта.
И понеже като един истински любим фотограф и аз обожавам да се губя из България, днес ви споделям една моя малка тайна. Често отварям картата - не обичам дигиталните,освен ако не съм в града - избирам място, на което не съм била, и отивам на изследване. В журналистиката най-важното винаги е било да можеш да виждаш как живеят хората. Там са истинските истории.
Именно така открих и няколко любими мои места в България, които ще ви споделя, не за да се хваля, а за да ви провокирам да ги посетите:
Славянка - забравената планина
Някъде на края на географската граница на България - почти неизвестна, дива и все още истинска, се намира Славянка - планината, в която смъртта си намират двама велики българи - Гоце Делчев и Димчо Дебелянов. И макар да се оказва извън популярните туристически маршрути, Славянка е красива и много интересна планина на границата ни с Гърция. Признавам си - обожавам да минавам за един уикенд през този край, защото е наистина див и много, много красив. Местните наричат планината Али ботуш, така че, ако спрете с колата някъде в околността на Хаджидимово и питате за пътя към Славянка, няма да ви упътят. Моят съвет е да не пропускате да минете през красивите Лещен и Ковачевица и да се отбиете до село Парил, където се намират и най-пленителните пешеходни маршрути към Славянка.
Пчелина - да се накиснеш в Рая
Древните гърци вярват, че минералната вода лекува не само тялото, но и душата. Аз съм склонна да им вярвам, защото съм се убедила от личен опит, че колкото и да ми се е насъбрало, само един час в минералните басейни на Пчелина (само на час е от центъра на София по магистрала "Тракия") и вече съм нов човек.
Минералната вода там е приказна, има сходни химични качества като тази в няколко легендарни курорта в Алпите и не на последно място - цената на СПА изживяването е наистина доста прилична.
Сърница - където все още има истински хора
С годините започвам все по-често да се влюбвам в места и все по-рядко в хора. Но ако има нещо, което истински ме изненада тази есен, то това са хората на Сърница. Тук е излишно да ви казвам, че мястото е наистина много красиво. И че природата е почти девствена, а язовирът е като онези магични езера от легендата за крал Артур. Ако искам да разкажа нещо за мястото, това е историята на неговите хора. Случайно имах шанса да прекарам два дни в Сърница, да си поговоря с местните, да изпием по едно кафе с жените във фризьорския салон и днес пиша този материал, за да ви кажа: "Идете до Сърница. Купете си зеленчуци от местна жена, която ги отглежда в градината си. Изпийте един чай в сладкарницата в центъра. Ако се чудите има ли машина на времето - ето имам една тайна за вас - има. В Сърница е".
И ако сега вече правите тайно планове къде да избягате за уикенда - един съвет от мен - станете рано, минете през близкия Shell ( можете да намерите най-близката до вас бензиностанция през това приложение, което е супер полезно), вземете си едно капучино (много е добро и всяко пето е безплатно) и запалете колата към онова място, за което винаги сте мечтали, но все нямате време да посетите.
И не забравяйте - щастието си зависи само от вас. Струва ли си да чакате някой по-подходящ момент, или е по-добре да бъдете щастливи още сега? Просто си признайте #обичампътуването.
* Засищащият натурален десерт на Deli to go пък е просто феноменален, страшен фен съм му!