Днес обръщаме поглед към няколко злокобни места от различни краища на света. Ако от снимките кръвта ви не се смразява, то историята зад тях наистина ще ви ужаси.
Островът на куклите
Според легендата на това място, намиращо се в каналите на Сочимилко, близо до Мексико Сити, се е удавило малко момиченце. Собственикът на имота, в който се разиграва трагедията – дон Хулиан Санта Барера, бил раздиран от угризения, че не е могъл да спаси детето. Затова когато след смъртта на момиченцето, нейната кукла изплувала от водата, той решил, че това е знак да почете паметта й и започнал да закача детски играчки по дърветата. През годините от влагата те се разпадат и островът заприличва на сцена от филм на ужасите.
По ирония на съдбата дон Барера намира смъртта си, като се удавя в същия канал точно петдесет години след като започва да окача куклите. Днес островът е туристическа атракция, а посетителите продължават да добавят кукли към зловещата висяща колекция.
Катакомбите на капуцините
Историята им започва в края на XVI век, когато монасите капуцини откриват, че техните катакомби съдържат мистериозен консервант, който спомага за мумифицирането на мъртвите. Поради тази причина над 8000 души са погребани тук в периода между XVIII и XIX век, като последното погребано тяло е на 2-годишно момиченце през 1920 г.
Известният френски писател Ги дьо Мопасан, пише: "Главите им изглеждат ужасно, устите им сякаш всеки момент ще проговорят, лицата са изкривени от това, което изглежда неизразимо, от непоносим ужас... Казват, че от време не време на земята се изтъркулва някоя и друга глава, защото мишките прегризват сухожилията на шийните прешлени. Хиляди мишки живеещи в килер с купища човешко месо."
Остров Повеглия
Това е един от десетките острови, намиращи се във Венецианската лагуна, но вместо да е едно красиво място, той е определян като ада на Земята. Причината е, че целият е буквално покрит от човешки останки.
Начало на ужаса се слага, когато чумната епидемия достига до Венеция. Тогава на Повеглия започват да се заточват болните. Всички, които показват и най-малките симптоми на страшната болест, са извеждани от домовете си и захвърляни на острова върху купищата гниещи трупове, а след това и запалвани.
Няколко века по-късно островът отново се превръща в място за изолация, но този път на психично болни хора. Там е построена психиатрична клиника, а пациентите в нея се кълнат, че виждат духовете на измрелите от чумната епидемия. Страховитата история обаче не свършва дотук. Един от лекарите в психиатрията решава да се прослави, откривайки лек за лудостта. За да постигне това, той започва ужасяващи експерименти върху лекуващите се, които включват лоботимии, са извършвани с триони, чукове, пили. След няколко години самият доктор започнал да вижда духове. Твърди се, че духовете на убитите от него хора са го подтикнали да сложи край на живота си, скачайки от кулата на лечебното заведение.
Аокигахара - гората на самоубийците
Известна е като "гората на самоубийците". Носи тази мрачна слава заради факта, че е второто най-популярно място за самоубийства в света след моста Голдън Гейт в Сан Франциско. Има данни, че през последните 60-70 години там са сложили край на живота си най-малко 500 човека. Броят на самоубийствата нараства постоянно, като рекордът е 78 през 2002 г. И въпреки че е на пръв поглед тиха и спокойна, гората Аокигахара е наричана "перфектно място да умреш" в редица японски романи.
Преди да се превърне в място за самоубийства, гората имала не по-малко страховита история. Според легенда в древни времена тя е била място, на което семействата са изоставяли свои близки. Причината можела да бъде недостиг на храна, недъзи и т.нат.
Тези, които са били изоставяни в гората, са умирали бавно и мъчително. Поради тази причина се вярва, че Аокигахара е обитавана от душите на изоставените.
