В областите Кунене и Омусати в Северна Намибия живеe една изключително интересна древна племенна група, произлизаща от полуномадските народи овахимба и овазимба. Полигамно племе, наброяващо днес около 50 000 души, в което девойките, стигнали до пубертета, биват омъжвани за мъже, избирани от бащите им, разказва „Гардиън“.

На пръв поглед племето не се отличава особено много от половите порядки в други африкански племена – докато жените се занимават с обичайните дейности като доене на кравите, готвене и възпитание на децата, мъжете ловуват, като понякога им се налага да отсъстват продължително време. Химба са абсолютно патриархално общество. Тук „мъжът е на власт“. Неговото мнение и решение са закон. Жената почти няма право на глас, а още по-малко – на вземането на каквото и да било решения. Тя е безгласна буква, подчинена на желанията и потребностите на съпруга си.

Химба обаче могат да се похвалят и с някои белези, които наистина ги правят уникални. Те са от малкото племена в Африка, които са успели да съхранят своята идентичност и култура въпреки влиянието на западния свят.

Една от най-изконните и необичайни за западната цивилизация традиции, които Химба спазват до днес, е свързана с правилото всеки гост, пристъпил прага на дома на мъжа, да прави секс с домакинята.

Когато гост почука на вратата, мъжът показва своето одобрение и удоволствие от това, че вижда госта си, с обичая „окужеписа омуказенду“ – жената се дава на госта да спи с нея, а съпругът отива да спи в друга стая. В случай че липсва друго свободно помещение, стопанинът спи навън. А жена му, независимо дали иска, или не, е длъжна да се съобрази с ритуала.

Друга характерна единствено за това племе традиция, устояла на времето, е свързана със забраната на къпането. Вместо къпане с вода, жените си правят т.нар. „ароматизираща баня“, като обтриват кожата на цялото си тяло с благоуханна смола, на която дължат червения цвят на кожата и косите си. Според поверието в племето червеният цвят символизира земята и кръвта. Членовете на Химба вярват, че именно червеният цвят ги прави не само уникални, но и ги защитава от беди и болести. Всъщност въпросната червена смола, с която мажат телата си, представлява паста, направена от насекоми и растения, чиято задача е да пази кожата от парещото пустинно слънце и от набезите на насекомите.

Племето Химба имат още една удивителна черта, която ги прави единствени по рода си. За тях рождената дата не е денят, в който децата са родени или заченати, а денят, когато майката решава да има дете. Може би това е единствената традиция тук, която се осланя изключително на личния избор на нежната половинка в племето.

Когато жената Химба реши, че е време да има дете, тя сяда сама под някое дърво и започва да се ослушва, докато не чуе песента на детето, което иска да дойде. След като я чуе, тя се връща при мъжа, който ще бъде баща на детето, и му пее песента, докато той не я научи. Докато правят любов, за да заченат физически детето, те пеят песента му, за да го поканят да се всели в плода.

След като зачене, майката учи акушерките и старите жени от селото на песента на детето и когато то се роди, те се събират около него и пеят песента му в чест на неговото раждане. Докато малката рожба расте, всички от племето са длъжни да научат песента му. Ако с него се случи нещо – разболее се, плетърпи инцидент или се нарани, най-близкият до него започва да пее песента му. Когато детето направи нещо, с което родителите му да се гордеят, добро дело или преминава през ритуалите на пубертета, хората от племето отново запяват песента му в израз на възторг и похвала.

В племето Химба има още един случай, когато "песента на детето" се пее на човека, на когото принадлежи. Ако някой Химба извърши злодеяние, нещо, което противоречи на социалните норми на племето, старейшините го извикват в центъра на селото и общността оформя кръг около него. След това всички пеят рождената му песен.

Химба вярват, че грешките се поправят не чрез наказание, а чрез обич и припомняне на идентичността. Защото разпознае ли собствената си песен, човек няма нито желание, нито нужда да прави нещо, което би навредило на друг.

Четете още: Загадъчният народ, в който жените имат право на няколко любовника