Рим през зимата: Слънце, папагали и романтика без селфи стикове

29 януари 2018 | 12:20
видяна 18301
коментари 3
Снимка: Pixabay

Грамадни палми и хармонично разклонени пинии се издигат високо в наситено синьото януарско небе. В клоните на тези дървета, които и днес изглеждат точно както в прочутите ренесансови картини, се гонят гларуси, врани и папагали. Последните се разпознават по зелените опашки и по оглушителните крясъци, които само потвърждават вече установеното: Италия е шумна.

Рим

Някъде в далечината, зад зеления фон на внушителната и така специфична средиземноморска растителност, се очертават руини. Всъщност по-правилният израз би бил „вековни съсипни“ - с тази метафора Иван Вазов умело описва остатъците от древноримски крепости, характерни за единствения град, който не търпи сравнение с никое друго място на земята.
Рим
Градът е Рим – най-подходящата дестинация за копнеещите за „красотата на живота“: мек въздух, непреходно изкуство и досег до историята. И неслучайно думата „романтичен“ има общо с Roma – както е латинското име на това изключително място.

Но понеже стана дума за Вазов – неговото стихотворение „Тибър“
, написано на български, краси крайбрежието на голямата река в италианската столица, заедно с още стихове на Маяковски, Пазолини... За съжаление всичките поставени зад вандалски разбити стъкла:

Рим
Дори единствено това трябва да ви говори, че Рим е в упадък. Но както е в упадък, така и италианската столица е най-жизненият град, в който можете да се озовете. Какъв е този парадокс? Това е парадоксът на туристическите градове.


Твърде е вероятно Рим да оглавява челната десетка и на вашия туристически списък. А ако все още не сте били тук, моят горещ съвет е да отидете за първи път именно през зимата.

Ако имате късмет, ще можете да се къпете в ослепително слънце, докато по улиците ще срещате почти изцяло местни хора. За съжаление дори през най-студения италиански месец (средномесечна температура за януари 7-8 градуса), места като Пиаца Навона, Фонтан ди Треви и Испанските стълби са претъпкани с туристи, но за сметка на това църквите, в които можете да се насладите на великите произведения на изкуството, са почти празни.

Смело отивайте да видите какво е сътворил Микеланджело в Сикстинската капела и в Свети Петър, насладете се почти без хора на неговия „Мойсей“ в църквата „Сан Петро ин Винколи“, вижте фреските на Рафело във Ватикана и в църквата „Свети Августин“ и отидете при картините на Караваджо в храмовете Сан Луиджи деи Франчези, Свети Августин и Санта Мария дел Пополо.

Рим
Снимка Pixabay

С една дума - за хората, които обичат изкуството, всички други сезони за посещение на Рим са противопоказани.

Същият съвет за едно зимно посещение бих дала и на онези, които се интересуват от историята.

Световноизвестният римски Колизеум през януари и февруари ще бъде по-лесно достъпен, отколкото през останалите месеци, а аз лично за нищо на света не бих си причинила опашката пред това чудо на архитектурата през лятото. Също така не бих рискувала да се бутам сред руините в Римските форуми заедно със сто хиляди човека, които искат да си направят снимка пред някоя „сисипня“. Не ме разбирайте погрешно - просто така добре запазената иначе атмосфера напълно се губи сред всички тези селфи-стикове...

Рим

Разбира се, за любителите на хубавото хапване, вкусния сладолед и прекрасното еспресо Рим не се дели на сезони. Но за да се насладите на червеното вино, отново най-добре е да отидете през зимата. Римското vino rosso може да бъде превъзходно, особено ако си го поръчате в подходящия ресторант. Затова, ако сервитьорът ви предложи нещо от собствения си регион – поръчвайте смело – въпрос на регионална гордост е да ви сервират най-доброто от своя край.

В своя личен кулинарен списък за Италия, аз умишлено пропускам пастата, защото изобщо не я обичам „ал денте“ (al dente). Италианците може и да са свикнали с този полусуров вкус на безкрайния си брой варива, но за моето българско небце това хрускане между зъбите представлява твърде силно разочарование, за да го препоръчам на когото и да е.

Разбира се, Рим не е само за гастрономите.


За страстен любител на архитектурата като мен, този град няма аналог. Аз съм от онези откачалки, които могат да прекарат половин час, зяпнали фонтан с момченца и течаща вода. Точно това направих пред не толкова известния Фонтан на костенурките (Fontana delle Tartarughe) на пиаца Матей. И докато изучавах в детайли фината изработка на лицата на момчетата и се чудех защо телата им са като на жени, ми просветна колко много ми липсва това усещане – усещането за непреходност.

Рим

Ние не си даваме сметка, че живеейки във вечно променящ се град като София (а това важи и за много други европейски столици) – сме практически ампутирани от усещането за минало, а ако го имаме – то обикновено е травматично. Хората от Източна Европа делим историята си винаги на „преди“ и „след“, но за нас тя никога не е едно неизменно, течащо и неспирно цяло. Затова и страдаме от тревожни мисли, че всичко започва от нас и ужасно много се боим и че всичко е възможно да свърши с нас.

Е, пред Фонтана на костенурките разбрах колко много греша. Ето едни фигурки на момченца, които са на около 500 години, но в същото време са вечно млади. Неспирното изливане на вода над техните глави ми прошепна, че няма особена причина тези момченца да не са тук и след още 500 години. Обзе ме спокойствие и внезапна благодарност, че съм в град, в който историята никога не е свършвала. Изобщо в Рим няма „бели петна“ - знае се какво е било през I, II, III век и дори през „тъмното“, както го наричаме, Средновековие. Знаят се всички периоди на упадък, които са се редували с периоди на възход. Вероятно затова и италианската столица е коронована с клишето „Вечния град“.

Рим

Ето защо и видимият упадък на Рим, който може да предизвика разочарование у някой, който го посещава за първи път, всъщност не е особено тревожен.
Проблемите на града се усещат отчетливо, особено в периферията около историческия център, която е много мръсна. Ясно и видимо е, че има проблем с извозването на боклуците. Отделно от това градът изнервя със сериозните си задръствания и на места пресичането е инфарктно преживяване, заради безумното шофиране. На всичкото отгоре градският транспорт най-редовно закъснява и е пълно с бездомни хора, които спят по улиците... Но италианците са напълно спокойни. Те просто знаят, че всичко е временно и че всичко е политика. Те знаят и че „всички пътища водят до Рим“ и тяхната позитивна увереност е заразна. Силно препоръчвам като лек срещу песимизъм и зимна депресия.


Текст и снимки: Ема Иванова

Коментари

3
  21 февруари 2018 | 00:35 отговор
 

Обратно на авторката, аз смятам, че Рим трябва да се посети лятото - друго си е да хапваш джелато на 36°, да гребнеш вода от някои от вероятно стотиците фонтани, да седнеш на брега на Тибър под някое дърво, хапвайки изстуден плод (продават ги от едни подвижни витрини), да усетиш хладината зад дебелите стени на някоя стара сграда... а и целият този мрамор и камък на сградите просто свети под лъчите на слънцето. И упадък не усетих, впечатленията ми бяха за нещо близко до вечност, а мислите ми с хората, които преди цели векове са ходели по същата тази улица...

 
2 2
  30 януари 2018 | 13:29 отговор
 

2

 
1
  29 януари 2018 | 19:53 отговор
 

 

Добави Коментар

Най-четени

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?