Цяло лято сънувам, че карам ски, затова в разгара на зимата има едно място, на което можете да ме намерите със сигурност - на пистата. Е, само рано сутрин. След това си деля времето между спускането и някой слънчев шезлонг. С две думи - не съм от онази настървена порода скиори, които карат до последното столче на лифта. Обаче пък съм се научила да търся голямото удоволствие в малките неща. Затова този февруари стегнах сака за малка ски ваканция във Франция. Пристигам на летището, взимам кола под наем за място, което не мога да произнеса, но се надявам GPS-ът да знае. Слава Богу, намирам го - Alp d'Huez.

Паркирам и след няколко часа вече вдишвам първите глътки алпийски въздух - на 2 000 метра надморска височина съм, сутрините се оказват хладни, а вечерите... Май никакъв спомен нямам какво се случва с мен след осем - толкова съм уморена след цял ден по пистите, че имам нужда от клетъчна регенерация и поне по 20 часа сън всеки ден.

Истината е, че тази зима (вероятно заради наближаващия ми 33-ти рожден ден) открих някои важни неща за ските. Карам от 3-годишна и вече след 30-годишен опит имам право на своите семпли заключения.

На първо място - следобедният сън след ски е велика работа. Честно.

На второ - най-сигурният начин да се пребиеш на пистата не са зле наточените кантове, нито заледеният терен. Най-сигурният начин да "излезеш от правия път", докато спускаш някой стръмен склон е да се загледаш в уникалното вталено яке с яка от северни лисици на някоя много засукана рускиня, която минава покрай теб. Докато вникнеш в детайлите на това зимно облекло, което не може да се види в нито един магазин в нашата част на света, първият изпречил се на пътя ти кол е само твой. Много боли, вярвайте ми.

На трето, но не на последно - ако на някого не му харесват ските като спорт, просто не е попаднал на правилните барове на пистата. Във Франция, страната създала Apre ski партитата, ясно разбирам, че да си в планината изобщо не е толкова страшно, стига наоколо да има достатъчно свободни шезлонги и чаша топла напитка.

И макар да си давам сметка, че за 30 зими съм покарала доста солидно, напоследък не минава сезон, в който да не се замисля какво трябва да направя, че да изкарам поне 3 месеца на пистата. Независимо в коя част на света се намирам, щом компанията свири спешния сигнал да се иде на ски уикенда, събирам екипировката, подготвям няколко неща, без които не тръгвам никога на ски и съм готова. Емоционално ми трябват няколко секунди, за да се организирам. Физически - под час.

Винаги преглеждам кантовете на ските, взимам няколко чифта термо бельо, опаковка Аспирин, предпочитам този на Байер с витамин C - освен че тази компания е първата, пуснала на пазара аспирина, установила съм, че това е хапчето, което наистина ми помага след натоварен ден на пистата. Обикновено съм премръзнала, мускулите ме болят и съм се нагълтала едно хубаво със студен въздух. Още навремето треньорът ми по ски ме научи - взимаш едно аспиринче вечер след каране и на сутринта си като нова - традиция, която спазвам и до ден днешен.

Знам и още нещо от треньора - ските са един от спортовете, които най-силно ти дават усещането за свобода и безграничност. Не ми вярвате ли? Закопчайте щраймерите, сложете топлия екип и застанете на ръба на пистата. Отгоре изглежда стръмно и трудно. Но спуснеш ли се веднъж, вече усещаш как летиш. И с живота е така. Тайната е да не се страхуваш да тръгнеш надолу, защото понякога това може да се окаже най-вълшебното пътешествие.

Не дръжте на големите неща. Щастието винаги е било в усещането, че летиш.