Барселона, това е Гауди! Подобно възклицание може да чуете от устата на почти всеки турист, докоснал се до магията на архитектурното чудо, завещано ни от каталунеца. Неговите творения надхвърлят рамките на човешкото въображение, а природата нахлува в градската среда, за да я превземе с богатството си от цветове и форми: сгради с очи, вместо балкони, дворец със зоопарк на покрива, дантелени кули, причудливи пейки, динозаври, полегнали върху последния етаж.

И никакви прави линии! Антони Гауди ги ненавижда, тъй както и самата природа не ги е включила в плановете си - правият ъгъл е измислен от човека, а кръгът е белязан от Бога. Затова и този странен архитект обичал да се разхожда със сурови яйца в джоба си, защото те символизирали красотата и вечността. В ръцете му камъкът "оживява" и получава душа - магия, в която са посветени само богоизбрани гении.

От всички 19 сгради, проектирани от Гауди, 12 са в Барселона. През 1984 г. всички те са обявени от ЮНЕСКО за паметници на културата от световна величина.

На днешния ден, обаче, отбелязваме годишнина от смъртта на великия архитект, който загива на 73-годишна възраст при нелеп инцидент на 10 юли 1926 г. Загледан в любимите си причудливи облаци, Гауди така и не вижда приближаващия трамвай. Нито един файтонджия не пожелава да го откара в болница, защото не открили в дрехите му пари, с които да плати. Никой не познал "талисмана" на Барселона, облечен скромно като бедняк - той не държал на тези неща. Впоследствие е откаран в болница за бедни, където е намерен едва на следващия ден от приятели, тръгнали да го търсят. На тяхното желание да го преместят в по-елитна болница, той отказва с думите: „Тук, сред бедните, е моето място“.

Гауди умира и остава незавършено едно от най-великите си творения - катедралата "Саграда Фамилия".

Жителите на Барселона са в траур, загубили благодетеля си, а кметската управа издава разпореждане: оттук нататък всички таксита и файтони да са оцветени в черно и жълто. Двата цвята символизират цвета на траура и скръбта по великия каталунец, но и напомнят за позора на човешкото коравосърдечие.
Ирония на съдбата е, че Гауди загива именно в града, който сам създава и без който той нямаше да е това, което всяка година привлича милиони туристи. Гауди се оказва много по-щедър към столицата на Каталуния, отколкото тя към него.