Изненадващо се оказах с един цял свободен ден, за който нямах никакви планове. Пред себе си имах два варианта: да го прекарам у дома, гледайки някой сериал или пък да си измисля сама приключение. Заложих на второто. Преди години имах традиция да бъда турист в собствения си град София. Разхождах се по малки и потайни улички, винаги откривах по някое интересно и закътано местенце - малка градинка, работилница или пък арт магазинче. Реших да се върна към тази идея и да се разходя из София все едно съм на екскурзия. Запасих се с всичко необходимо - свежа напитка OSHEE, мюсли барче, малко плодове, такъми за пикник, удобни маратонки и тръгнах да кръстосвам софийските улици.

Започнах от района на бул. Мария Луиза и обиколих някои от уличките, които обикновено стават част от КвАРТал Фестивал. Винаги ми е много приятно да се разхождам в това пространство, намирам нещо ново всеки път и много обичам да усещам присъствието на различните графити, които се появяват почти на всеки ъгъл. За съжаление установих, че някои от местенцата са фалирали поради извънредните обстоятелства. Затова си обещах, колкото мога повече да подкрепям родни творци и да започна рубрика, в която да представя някои от тях.

Открих ново за мен магазинче за керамика, няколко графита, които не бях забелязвала и си спомних за летните дни, които съм прекарвала в Капана в Пловдив. Наистина се надявам и София скоро да има такова обособено пространство.

Отправих се към друго мое любимо място - най-късата пешеходна улица в столицата, която носи името “Малко Търново”. Тя е чудесна бърза връзка между булевард “Дондуков” и пространството на площад “Княз Александър Батенберг” и булевард “Цаp Освободител”. Освен това, за своите едва 60 м, тя е събрала изключително много история. Легендите разкриват, че цар Борис III обичал да отскача по пантофи в хладните софийски вечери именно до тази малка уличка, където бил разположен някогашният бар “Луна”. Там царят слушал кабаре и се забавлявал. Днес пространството е дом на “Комеди Клуб София”, а в табелата на клуба можете да видите и името на “Луна”, в чест на миналото на мястото. Друг любопитен факт е, че при подготовката за полагането на жълтите павета на това място е открито праисторическо селище, което археолозите датират от преди 4500 г.

След като изкачих стъпалата на ул. “Малко Търново”, продължих разходката си към “Царската градина”, друго мое много любимо място. Духът на това пространство е наистина царствен, ако се отпуснеш и си дадеш малко почивка, можеш да усетиш историята и да се върнеш много назад във времето. Съвсем наскоро научих, че царският дворец е разполагал с внушителна градина с екзотични дървета и цветя, която е имала няколко входа. За съжаление след промените оградата е била премахната, както и градината около двореца, имало е идея и самият той да бъде разрушен и на негово място да бъде построен Общински дом, но за щастие това намерение не се е реализирало.

Винаги съм се изумявала как в множество други столици хората се наслаждават на хубавото време и си правят пикници. В този ден и аз реших да си спретна един, четейки пътеводител, с който исках да планирам останалите дни от лятото. Напоследък съм се запалила по водите, обогатени с витамини, а любимата ми е тази с роза на OSHEE, която съдържа селен, цинк и витамин А. Селенът спомага за правилната функция на щитовидната жлеза, цинкът отговаря за здравината на ноктите, а витамин А подпомага зрението.

След като утолих жаждата, хапнах едно мюсли барче с мюсли, обогатено с витамини и минерали, добавих към него малко плодове и вече се чувствах заредена, за да планирам остатъка от лятото. Набелязах си езеро “Окото” на Пасарел, което се намира само на 30 км от София. Мястото изглежда чудесен вариант за бързо бягство през някой топъл уикенд, освен че е близо е и много красиво. Следващата дестинация, на която се спрях беше язовир Беглика, приятелки отдавна ме канят на палатка там, а аз реших, че щом мога да си направя пикник в центъра на София, нищо не може да ме спре да отида да спя под звездите сред такава красота. Третото място, което влезе в списъка ми, е пещера “Проходна”, по-известна като “Очите на Господ”, все още не съм виждала това магично пространство на живо и мисля, че вече е крайно време да го сторя.

Това кратко пътешествие ми даде много - прекарах един спокоен ден насаме със себе си, осъзнах, че за да се чувстваш цял и уверен е достатъчно просто да си повярваш, че можеш. Дори родният ти град може да те изненада с историята си или пък с нещо съвсем ново, стига само да имаш очите да го видиш. Всичко това ме зареди и ме накара да се чувствам много жива и преизпълнена с енергия.