Есента вече настъпи, но пък все още в сърцата ни е лято. Затова и днес ще ви разкажа за моя начин да се губя и да намирам себе си, както и каква е моята тайна за оцеляване в градската джунгла.

Разковничето се крие в удоволствията, а когато те са само на един час с кола от офиса, няма нищо, което може да те спре да ги търсиш и да им се наслаждаваш.

И понеже да откриеш по-добрата част от живота е занимание, което често изцежда цялата ми енергия, с мен винаги нося няколко важни неща, които смятам, че ме спасяват, когато поема на експедиция в търсене на "изгубената радост".

Това са добрите стари обувки за преходи - обожавам, когато сваля токчетата и ги сложа, малко витамини - всяка сутрин започвам деня си със Супрадин, защото ми дава енергия да доведа мисиите в живота си докрай, и, разбира се, чифт бански и малка хавлиена кърпа.

Тези три елемента никога не отсъстват от багажника на колата ми. Защото - кой знае? Винаги може да се окаже, че следобедът е перфектен за езда в планината, нали? Или пък да реша да поема в неизвестна посока. И да се изгубя. Ама истински. Само тогава мога да открия себе си.

Последния път, когато запалих колата без посока и навигация, открих стара пощенска станция с една единствена служителка някъде в граничните села преди Сърбия. Почерпих се с вода от чешмата и смокини. И ми се излекува душата...

Но това е друга история, която ще ви разкажа някой път. Сега ви представям моите три тайни места за бягство от града, които връщат усмивката ми всеки път, когато задачите в редакцията ме карат да си мисля, че...край, ето този път няма как да се справя с всичко!

Топлата минерална вода, която сгрява сърцето

Топлите минерални басейни са един от начините да пречистим тялото и душата в по-студените дни на есента. Аз лично обожавам няколко СПА-центъра, които са на около час от офиса ми. Истината е, че винаги, когато усетя, че се задава нерешим казус в живота ми, паля колата, отделям два часа само за мен, накисвам се в басейна и си давам време да остана насаме с мислите си. Дори и 30, 40 минути в басейна ми помагат да се върна обратно в "офис" кожата си и да погледна на проблемите откъм забавната им страна.

В живота всичко се случва за хубаво, така смятам аз. А ако нещо в момента ви изглежда заплетено, избягайте за два часа до топлия басейн, отпуснете се и си кажете отново наум оная стара максима, че най-голям ред цари в пълния хаос.

А къде обичам да правя моите топли бягства? Може и да се изненадате, но в Панчарево, само на няколко минутки от околовръстното на София, има целогодишно работещ открит минерален басейн, входът е на съвсем приемлива цена, а водата е приказна. Точно такава, каквато е извирала хилядолетия от този термален извор.

Ако имате малко повече време, задължително минете през Сапарева баня. Много добро място с уникална топла минерална вода. И една подсказка от мен - ако искате наистина тайно местенце, без много хора, тълпи и туристи - запалете колата до село Варвара, преди Велинград. Водата като минерален състав е почти същата, но си пестите навалицата. А това хич не е малко.

Ездата - моят начин да усещам, че летя

Има един аромат, който никой ездач не може да сбърка. Той се носи от сеновала винаги, когато наближаваш конюшнята. Ухае на горски билки, на сух овес и на конска грива. Щом го вдъхнеш, той те размечтава истински. Кара те да се усещаш по-лек. По-силен и по-смел едновременно.

Обожавам ездата от малка и до ден днешен успявам да "открадвам" по няколко часа на месец, за да се кача на седлото.

Около София в момента има над 10 конни бази и всички до една разполагат със страхотни коне, перфектни инструктори и доста добре разработени маршрути. Преди повече от 15 години открих планинската, дива езда, и от тогава не съм стъпвала на манеж. Истината е, че това е занимание, което наистина може да те изтощи до краен предел - добре, че не си пропускам Супрадина сутрин. Освен, че наистина може да те измори (понякога, след цял ден в офиса, имаме нужда точно от това), ездата има и онази магична способност да раздвижи всички мускули в тялото ти по най-нежния, терапевтичен начин. Затова, ако не сте пробвали, препоръчвам ви това удоволствие, което е на един час от офиса ви.

Да загребеш към щастието

Гребането е спорт, но аз винаги съм го приемала повече като малко градско бягство. Разходката с лодка си е аристократично занимание, на което ме научи още като малка баща ми. Сега обожавам да взема една лодка и да обиколя Панчарево. В гребането има нещо магично. Да останеш на повърхността на водата, да усещаш как мощното ѝ тяло поема тежестта на лодката и същевременно да си сигурен, да си спокоен и да знаеш, че ще стигнеш отново брега - гребането е всичко, от което имам нужда след тежък ден в офиса.

*Моят таен съвет:

Когато ви е криво, когато се чувствате уморени, когато просто сякаш нямате енергия, запалете колата, излезте за малко от града, минете през минералния басейн, наемете лодка за един час или се качете в планината на езда. Ще се почувствате като нови. И не ми казвайте, че нямате време. Имате, просто заменете гледането на телевизия вечер с едно кратко градско бягство. Пийте си редовно витамините и никога, ама никога не забравяйте, че радостта понякога е само на час от офиса. А как се казва вашата?