Ваня Червенкова с лична изповед от сибирската тайга: на път да покори най-високия връх

"РУСИЯ! СИБИР! АЛТАЙ.... Пиша Ви от средата на таигата.. Студено ми е... Тръгнах от 30 градуса, кацнах в Москва на 23, доидох в Сибир на 14 и само за два дни температурите паднаха на 2 градуса. Организмът ми е не е наясно какво става, а и аз не му давам обяснения... да свиква, не е малък", това написа блондинката в профила си във фейсбук.

И сподели, че целите на пътуването ѝ са няколко. "Подготвях се дълго и не чак толкова за идването ми тук. Подготвяха ме добре и отговорно, а аз изпълнявах... чинно и поклонно. Лиших се от много възможни емоции, които имах ресурса да изживея, лиших се и от неизживяни такива... стисках зъби и се самоконтролирах! Тук съм с правилните мъже, които не говорят излишно, рядко се смеят, никога не се снимат и не проявяват излишни емоции. Тук съм и да покоря следващия връх, които е наи-високият в Сибир - Белуха, тук съм за няколко срещи с алтаиския народ, тук съм, за да се срещна с великата УКОК, тук съм, за да се докосна до любимия ми Рьорих, тук съм по стъпките на Мулдашев... останалото е за мен, ще го запазя за мен!"

Мястото, където е Червенкова има 4 часа разлика с България. "Намирам се в планинска база на 1200 метра надморска височина. Тук се яде само еленско, моралско, овче месо, хляб и се пие калмикски чаи с горски плодове, има и водка от мед. Запасите ми от ядки и сурови плодове от Горно-Алтаиск и Уст-Кокса, в която област се намирам, свършиха... минавам на ориз."

Мястото, в което е Ваня е погранична зона и се допускат хора само с пропуски, издадени от местната полиция. От един месец Раионът на Белуха се охранява допълнително от новосибирски полицаи и гранични воиски, пише още в поста си Ваня и уточнява, че причината дори местните не я знаят. "Намираме се на няколко километра от Монголия, Казахстан и Китаи... всъщност първите две ги виждаме от базата. Преодолявам някак документалните подробности... Времето рязко се влошава. Правим два опита да се качим поне донякъде. Връх Белуха е затворен. Властите категорично не допускат никои. Металните парапети /въжета/ са демонтирани. Качваме се до 3200 метра с огромни перипетии и с няколко превозни средства... УАЗ и ГАЗ 66... Дъжд, както казват ребятата “круглосуточно бляд”, които премина от два дни в сняг."

"Недостъпни места, над 45 уникално красиви езера, смразяващо красива природа, диви зверове, разкъсваща мозъка ти тишина... усещам движението на планетата. Времето е спряло. Есента в цялата ѝ палитра от цветове... Смазана съм от красотата, пред която само богоговея. Не намирам точните думи. Не може да се пресъздаде това, което усещам. Може само да се усети от душата, преминаваики през очите! Както писах преди няколко поста... на такива места не се ходи, ти не покоряваш върхове... до тях САМО ГОСПОД ТЕ ДОПУСКА! Е, аз не бях допусната!!!!", разсъждава Червенкова.

"Дали все още не съм готова, дали не съм заслужила тази привилегия, дали сега не е точното време... ?? Някои от Вас могат да кажат “Е, маршрут като всеки друг, след няколко месеца ще го покориш, какво пък толкова”. И НЕ! Няма да бъдат прави... Белуха е мистична, тя носи своята таинственост и не напразно от векове се знае, че тук единствено и на връх КАИЛАШ са вратите към таиствената Шамбала. Като степен на трудност е по-тежка от Елбрус, въпреки , че тои е наи-висок. Белуха носи своя дух. Тя е ЖЕНА и пази ревностно своята обител! Докоснах се до Телецкото езеро, емблематично за Алтаи, качихме се до трите Малтински езера, стигнахме твърде далеч с големи трудности, но УВИ.. Не зная дали да смятам това за поражение ?? Не зная защо така се случи, самообвинявам се затова, че заради заболяеането ми от COVID-19 се забавих, забавих и хората с мен .. загубих точно един месец, които не ми достигна тук.
Белуха не е просто изкачване и това го знаех преди да тръгна. Белуха е път към себе си. Белуха е детектора на Боговете. Белуха е една от наи-силните енергиини чакри на планетата ни..!!!! Не можах да стигна по-нагоре! Не можах да стигна до онази височина на която започваш да цениш възможностите на комфортното дишане! Срещу природата не мога да се боря. Срещу Боговете още по-малко!"

"Ще завърша този пост специално с две неща, след което следващите няколко дни ще Ви пусна видеа и снимки от всичко, което видях до този момент и което ми предстои. Останалото за което доидох е свършено с удовлетворението, че там бях наи-добрата от всички! И така:
Наи-великият алпинист Реинхолд Меснер, които първи в света е покорил 14 осемхилядника, през 1996 година пристига в подножието на Белуха! НЕ УСПЯВА ДА Я ПОКОРИ, заради лошо време! Тогава тои я нарича “Белуха-ГОРА С ХАРАКТЕР!” И тя наистина е това... Сакралното място на което ще се връщам, докато успея!
Второто.. Второто е да БЛАГОДАРЯ! На мъжете, чиито имена също няма да споменавам, които ме накараха да повярвам, че и с това ще се справя! Откраднах част от смелостта им/ която на мен не ми липсва/ , взех част от духа им, научиха ме да вярвам в нещата, които са трудни и неприятни за понасяне! Аз им БЛАГОДАРЯ, защото знам, че искаха да се справя и да докажа, че съм много добра!Дадоха от себе си, за да ме научат.. и го постигнаха!
Както аз обичам да казвам: Моето сърце ви благодари! Така е писано! Нося и националния флаг, които исках да развея на този връх, на които дори не зная дали са покорявали българи, но сърцето ми ще подскаже къде до го оставя или на кого да го дам... До скоро!"