Галина Кабаджова: Усмивката е заразна, прави ни по-привлекателни в очите на другите

16 юни 2021 | 01:01
19407
0

Наистина ли успехът е в нашите собствени ръце? Кои хора са силни? Оптимисти или реалисти трябва да бъдем? Отговорите на всички тези въпроси ни дава Галина Кабаджова, психотерапевт.

Коя е Галина Кабаджова?
- Дали някога, някой ме е питал това? Мисля си, че е един много любопитен към живота и търсещ човек, психолог, терапевт, преподавател, изследовател. Обича книгите, изкуството, новите предизвикателства. Обича новите, различни места, храни, дестинации, цветовете на живота, ароматите. Никога не се спира пред затворени врати и дори в началото да се удари в тях, пак намира начин да влезе.

Вярно ли е, че всичко по пътя към успеха е в нашите ръце?

- На този въпрос обикновено отговарям така – Ако не е в нашите в чии е? Всъщност отговорът на този въпрос ще зависи от това къде за мен е отговорността – в моите ръце, в Божиите, в тези на родителите ми или на някой друг? Ще ви перифразирам един пример на Брайън Трейси – представете си, че стоите пред 2 огъня, еднакво големи, които горят с еднаква сила. Първият е огъня на бъдещето, на желанията, стремежите или всичко онова, което можем да имаме. Вторият е огъня на миналото и всички негативни преживявания, които сте имали. В такава ситуация човек има 3 избора – единият е да поддържа огъня на миналото, втория е да поддържа огъня на бъдещето, а третият е да стои, да не прави нищо, вярвайки че има някой/нещо друго, което ще се погрижи. В кой от трите случая бихме били по-успешни? В първия случай, поддържайки огъня на бъдещето ще го направим по-устойчив и силен, докато втория огън на миналото малко по-малко ще угасне. И обратно – поддържайки огъня на миналото ще загасим бъдещето. При третия вариант, чакайки някой друг да слага разпалки в огъня, най-вероятно ще останем на студено. Хора, които живеят така живота си много често изпадат в апатия или депресия поради пълното отказване от контрол над живота си. Тези хора ще познаете по репликите „Какво съдбата е рекла“, „Каквото ми е писано“, „На който какъвто му е късмета“, „На мен не ми е дадено“, „Всичко вече е предначертано“ и т.н. Има една много простичка закономерност – Природата е неутрална, тя не взема страна на един или друг и в този смисъл е еднакво щедра към всички и от нас зависи какво ще си вземем и как ще го използваме. Животът ни е резултат от нашите решения, решенията зависят от нашите вярвания, а успехът, за да бъде успех изисква лична отговорност, отношение и вяра в нас самите.

Кога един човек е готов за позитивна промяна?
- В дългосрочен план промяната винаги е позитивна. Оказва се обаче, че тя е едно от нещата, които най-много плашат хората. Изкарват ни от зоната на комфорт, вкарват ни в непознатото. Ако тръгнем отзад напред – хората, които не искат/не са готови за промяна са тези, които не предприемат никакви действия, различни от обичайните за тях, т.е не са готови на нарушат рутината си или да се откажат от това, което на първо място ги е вкарало в ситуацията, от която се налага да излязат. Готови сме за промяна тогава, когато започнем да виждаме възможности, там където преди сме виждали пречки и ограничения. В крайна сметка промяната е възможност да преоткрием и опознаем себе си.



Кое ни спира по пътя към целите и мечтите ни? Защо отлагаме, защо ни мързи, защо не сме достатъчно упорити и как можем да се преборим с това? 

- Знаете ли колко често мечтаем просто, защото е „трябва“ и съвсем не сме готови за мечтите си? Много често се съпротивляваме срещу промените, като това е особено характерно за по-тревожните хора. Един от проблемите е, че искаме да се промени като в същото време останем същите. Тази дуалност с времето се превръща във вътрешен конфликт, който започва да обслужва личните ни интереси. В терапията имаме нещо, което наричаме „вторична полза“ – човек съзнателно поддържа проблема и решаването му, за да не загуби ползите от него.

Някои от психологическите фактори, които стоят на пътя ни към промяната – страх от провал, съмнения в бъдещия резултат, несигурност, загуба на контрол, страх от последствията от промяна, липса на разбиране, че трябва да се променя, твърде много съм привързан към навиците си и др.

Какво трябва да си кажем, когато ни е най-трудно?
- Лишаването на едно дете от трудностите в живота е най-лесният начин то да се превърне в психотичен възрастен. Трудностите и препятствията в живота са това, което може да помогне да изградим характер и да станем по-добрата версия на себе си. Когато сте в трудна ситуация не забравяйте, че трудностите са възможности в работни дрехи, а и самолетът излита срещу вятъра, а не с него, нали? Има ли трудност, има потребност от учене, а има ли учене, има растеж.

Кой човек е силен?
- Силен е този, който знае и може да бъде слаб. Много ни е страх да бъдем уязвими, искаме все повече сила и власт и сме способни да стигнем надалеч, за да ги получим и някъде по пътя се губим. И тук важи правилото за дуалността – силата е моята слабост, слабостта моята сила. Отричането на което и да е от двете би ни направило уязвими.


Как се изгражда самоувереност?
- Какво е всъщност самоувереност? Това е вярата в собствените ми способности, качества, преценки, умения. Това, на което ставаме свидетели днес, е или твърде ниска или твърде висока самоувереност и самооценка. Излиза, че проблемът не е толкова нейната липса, а точното й количество спрямо, това което съм или с други думи това да имаме реална преценка за себе си и спрямо нея да се градим, живеем, развиваме. Едно от основните предизвикателства днес е, че ни става все по-трудно да бъдем себе си и да се приемаме такива, каквито сме. Отвсякъде чуваме „реклами“ като „Как да бъдеш различен“, „Как да промениш себе си“, „Как да промениш живота си“ и т.н. Всякакви автори, фирми, организации ни обещават лесен начин за промяна, но никой не ни подкрепя в това да бъдем себе си, да се приемем такива каквито сме и да се харесваме. Реалната самоувереност се гради първо с приемане на себе си, такъв какъвто си и уменията, които притежаваме. Самоувереността не е фиксирана – тя е измерима, което означава, че във всеки един момент може да бъде подобрена. Изграждането на самоувереност изисква справяне и изправяне пред трудности и предизвикателства, затова не се плашете от тях, а ги срещайте със самочувствие и увереност, че можете да се справите.

Колко решаваща за успеха ни е позитивната нагласа? Може ли усмивката да решава проблеми и да отваря врати?
- Имаше една прекрасна песен на Луиз Армстронг, в която се пее „Когато се усмихваш, когато се усмихваш, целият свят се усмихва с теб“. Всички изследвания потвърждават това. Според тях усмивката е заразна, прави ни по-привлекателни в очите на другите и оставя усещане за щастие, а кой не иска да е щастлив? Преди няколко години UMKC (Университетът в Мисури – Канзас, САЩ) публикува изследване, според което усмивката ни прави по-млади и по-слаби. Е, как няма да ни отворят всички врати? 

Оптимизмът само за мечтателите ли е? Трябва ли да бъдем реалисти и здраво стъпили на земята, за да сме успешни? Смяташ ли, че оптимизъм и реализъм се изключват взаимно?
- Сещам се за една шега, която много харесвам „Песимистът чува: - След малко. Оптимистът чува: - С лед, малко. Реалистът въобще не се ослушва, а си налива сам.“ Оптимизмът и песимизмът са разположени в пространство, чиято средна точка е реализмът. Реалистите обясняват събитията точно такива, каквито са. Реалистичните оптимисти предпазливо се надяват на благоприятни резултати, но правят всичко възможно, за да получат желаните резултати. Нереалистите вярват, че накрая всичко ще завърши добре, но не правят това, което се изисква, за да го постигнат.

В какво трябва да се опитваме да бъдем по-добри – като личности и като общество?
- Във времето, в което живеем, си мисля, че трябва да спрем да бягаме от себе, а да се научим да се приемаме такива, каквито сме. Да спрем да търсим „лесните обещания“, а със смелост да посрещаме предизвикателствата. Последната година и половина бяха голямо предизвикателство за всички нас и думата, с която бих описала 2020 г. е толерантност и огромната необходимост от това да можем да бъдем толерантни не само към другите, но и към себе си. Първата ни реакция към кризата беше да се крием, след това започнахме да се нападаме, а накрая да се страхуваме едни от други. И по пътя забравяме нещо простичко, което още Айнщайн е повтарял, а именно, че светът, както сме го създали, е процес от нашето мислене. Не може да бъде променен, без да променим мисленето си.


*Материалът е част от кампания на минерална вода Велинград Alcalia за позитивна личностна трансформация и водене на по-активен начин на живот.


Woman.bg

Сайтът за истинската жена