Rebel

Аз съм: Дипломиран психо и кинезитерапевт, участвал в спасяването на редник Райън, отвличан 3 пъти от извънземни.

Можете да ме попитате всичко онова, което ви вълнува, ще останете изненадани колко дълбоко познавам женската душа. Вашите въпроси изпращайте на askrebel@woman.bg

Едно момиче на 21 г., което знае, че е гола вода в любовта

09 февруари 2018 | 18:00
видяна 21545
коментари 0

Ето с какъв въпрос се обърна нашата читателка М. към Rebel:

"Пише ти момиче на 21 години, което се опитва да разбере себе си.

Мислех да започна, като ти обясня какъв проблем имам, но после за замислих и чак ми стана срамно. Млада съм, имам семейство, което ме обича, приятели, с които да се забавлявам, симпатична и смятам умна съм. Чувствам се щастлива често и въпреки това не съм напълно доволна от настоящия момент или най-честно казано от настоящата версия на Мен. Постоянно си се представям в различни ситуации, където съм център на внимание и съм супер уверена, хладнокръвна, красива и забавна. Пускам си музика и първите няколко минути, в които подскачам из стаята, отдала се на тези приказни фантазии, се чувствам прекрасно или по-точно - съвършена. Когато, обаче наистина се озова в реални ситуации, в които нямам много познати ме е срам да говоря и почти нищо не казвам. Забравям думи, почвам да фъфля и изобщо ставам една...

Гледала съм се на клипчета, когато сме в компания дори с приятелки, как лицето ми стои в изключително притеснена гримаса, мразя да слушам гласа си на запис, защото самата аз чувам колко притеснен и неуверен звучи.

Толкова много искам да се харесам на хората, дори и на тези, които аз самата не харесвам. Може би дори се страхувам от тях и какво тяхното мнение би могло да ми причини.

В любовта съм гола вода, срамувам се да показвам нежност и изобщо привличането си към отсрещния пол. От дете съм много потайна, крия ревностно емоциите, които смятам,че ме правят уязвима и това някой да знае, че изпитвам чувства към него ми се струва като проява на слабост. Отблъсквала съм с непроницаемото си държание много потенциални партньори. Когато се стигне до интимност, буквално се разтрепервам и изключвам и вместо да изпитвам удоволствие от контакта с човек, който ме привлича, аз развалям всичко. После се чувствам изключително виновна, че съм такава.

Ако не ми харесва някой мъж, съм особено забавна, отпусната, секси и изобщо всичко, което искам да съм за този, когото харесвам.
Чета книги за личностно развитие, статии - как да ходим, какъв да е езикът на тялото, как да го накараме да се влюби в нас и прочие. Повечето пъти така наречените съвети постигат обратния резултат и се чувствам още по-объркана и недоволна от себе си.

Старая се да се обичам, да говоря хубави неща за себе си и да съм спокойна в различни компании. Опитвала съм се да не си фантазирам, да не слушам "надъхваща" музика, но без това не издържам повече от няколко дни.

Искам хората да ме възприемат като спокоен, самоуверен и желан човек, може би защото аз самата не се чувствам такава. Не искам да виждат притеснителността, неувереността и безпокойството ми, но най-вероятно именно това е първото впечатление, което правя.

Вчера си мислех за това, каква е мечтата ми и това не е да имам много пари, пътешествия или нещо друго, а именно вътрешната увереност, че съм ценна и красива душа, която може да се справи с предизвикателствата на живота и да се обичам истински, без затова да е нужно някой мъж или жена да ме одобрява. Въпросът е, че не ми е ясно как ще го постигна.

Благодаря искрено за вниманието,
Ще ми е много интересно да видя твоето виждане за това, което ти споделих.
Пожелавам ти много любов,

М"

Ето какво отговори на нашата читателка Rebel:

"Здравей М.,

Прочетох писмото и малко се възмутих...Може ли едно момиче на 21, със семейство и приятели, да се чувства по този начин...Очевидно може, но наистина това хич не ми допада.

Ето късата версия, тя не е моя, но е универсално клише, а следователно почти сигурно може да се прилага в много варианти на подобна ситуация.
Никога няма да можеш да се харесаш на всички! Не съм чувал за някого, който да се опитва да се хареса на всички и да е щастлив. Няма такъв филм. Просто не е възможно. Хубаво ще е да го приемеш и да спреш да се страхуваш да покажеш коя си, защото според мен точно това те притеснява. Осъзнато или не, страхуваш се да си самата себе си, защото някой можело да си помисли нещо или пък да не те хареса. Представяш ли си?!

Нещо не можах да измисля плавен преход от късата към подробната версия, но все пак е петък. Нека като начало да кажа, че мен не ме харесват огромен брой хора. Няколкостотин хиляди. Минимум! Аз също не ги харесвам и всички сме ОК с това. На мен не ми пука за тях, а те пет пари не дават за мен. Чудесно. Балансът е важен:)

Някои неща в писмото ти ме стряскат сериозно. Например фантазиите ти, че си супер яката мацка, която е самоуверена и секси и всичко и е център на внимание. Това ли е нещото, което искаш? Да си център на внимание? Да си Wonder Woman? Да ти се възхищават? WTF, girl?! Какво ще ти даде това – някакво фалшиво самочувствие, ще се чувстваш специална и прекрасна. А когато тези, които ти се възхищават изчезнат, защото те винаги изчезват, тогава какво? Ще се прибереш и пак ще си си ти...

Преди няколко дни ми попадна някакво клипче на някаква абсолютно луда, която стои с корона вкъщи и дори ходела до магазина с нея. Защото искала да е принцеса и обгрижвана и не знам кво си.. И като си ходела с короната и си го повтаряла, то щяло да стане истина. Ти от този тип ли си? Не ми се вярва, но знам ли. Ако си се насочила към нещо такова – моментално спри. Подобно поведение също има обяснение, но е за друг ден и друго писане.

Не разбирам как може да се страхуваш от мнението на някакви хора, които дори самата ти не харесваш. И какво ще ти причини. Нека ти кажа – няма да ти причини Н-И-Щ-О! Освен това, което ти причинява в момента – някакви ирационални страхове от собствената ти личност. Престани да живееш нечии чужди животи! Чуваш ли какво ти казвам?! Живей собствения си живот. Това дали някой те харесва или не не е твой проблем, а негов.

В любовта всеки е гола вода, споко. Дори измислените експерти като мен си имат своите моменти. Щом изключваш и се разтреперваш ще трябва да почакаш да дойде някой младеж, на който това няма да му пречи и ще бъде влюбен в теб въпреки това. А такъв ще се появи. Неизбежно е. Любовта е неизбежна. Особено пък на 21. Не се чувствай виновна, а работи по въпроса. Ето нещо, което те предизвиквам да направиш – следващият път като се стигне до интимност с някого, директно му обясни каква е ситуацията. Кажи му „Виж, много се притеснявам и изключвам. Такава съм, но се старая да го променя.“ Ще видиш, че ще се притесняваш по-малко и ще можеш да си движиш лявата ръка (поне) ;) Просто истината казана преди да се вцепениш, няма да позволи да изпаднеш в кататонен ступор. Гарантирам ти.

Четенето на книги винаги е полезно – факт! Аз съм се научил да ходя сам, без никакви книги:D. Книги за езика на тялото – хммм, ок. „Как да го накараме да се влюби в нас?“??? Ей тая книга ще те помоля да ми я дадеш да я прочета, че да проумея най-после всички женски трикчета и да си улесня живота :D. Не чети подобни неща. Това са най – големите безумия и чиста загуба на време. Едно списание направи собственика си милиардер и излиза повече от 50 години базирано на подобни простотии, затова не ти се сърдя. Иначе да го накараш да се влюби в теб е много просто – бъди себе си. Това е. Май трябва да го издам в една книга това изречение и да забогатея ;). И като казвам бъди себе си, това означава да си притеснителна, неуверена, неспокойна, влюбена, съмняваща се, ненадъхана, рошава, със скъсан на палеца чорап и изобщо всичко това, което всъщност си. Няма как да станеш друга, без да приемеш каква си всъщност. Необходима е база, от която да тръгнеш към промяна, от която всъщност нямаш нужда. Разбира се, винаги е хубаво човек да се стреми към по-добра версия на себе си. Но такава версия, която вътрешно желае, а не версия, която ще се харесва на когото и да било друг.

Стига съм разпарчетосвал всяка дума от писмото ти. Искам да проумееш едно – ти си едно нормално момиче, което е различно в различните ситуации. Както и всеки човек. Не е нужно да си самоуверената Wonder Woman и да ходиш с корона до магазина, за да си докажеш колко си по-по-най. И така си добре. Просто спри да се притесняваш от хорското мнение. Спри да се самообвиняваш, че не си еди каква си. Послушай съвета ми. Признавай си на глас, когато си слаба, неуверена, притеснена. Не е нужно да го правиш пред целия свят, но го прави пред хората, на които държиш. Тръгни срещу страховете си. Наистина отиди с чорап пробит на пръста на гости у приятелка и й кажи – ей, чорапът ми е скъсан :D. Ще видиш, че това ще е просто смешка и светът няма да свърши. Говори за емоциите си с приятели или с гаджето си. Ако не започнеш да го правиш, някой ден ще бъдеш принудена, защото връзките без откритост обикновено не оцеляват дълго и ще ти е по-трудно. Просто приеми нещата, спри да се „надъхваш“ с музика, просто си слушай музика, защото ти е кеф да слушаш. Не си представяй, че си мис Вселена, защото вероятно няма да станеш, но това не означава, че си по-незначителна личност. Приеми се и забрави тези истории с „обичам се“. Много рядко съм срещал хора, които не се обичат.
Ти си на 21 и още не си открила коя си. Просто живей!

Надявам се, че ме разбра ;)
Поздрави,
Rebel.

Rebel

автор

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?