Какво попита Rebel Диана:

"Здрасти Rebel,

От два месеца не съм с приятеля си, с който бяхме заедно почти 5 години. По принцип уча и живея в чужбина. В същото време той е в България, това е и причината, поради която се разделихме. Започнахме да градим различни животи.

Изтрих бившия си и приятелите му от всички социални мрежи с простата цел да не го следя и да не знам какво прави. Но тук-там се появява някоя друга снимка, с друго момиче, и смея да кажа, че изглеждат доста щастливи.

Не мога да разбера как така ме е заменил толкова бързо, при положение, че ми се кълнеше в любов, че съм единствената, че иска да е само с мен.

А в същото време аз не знам как да продължа напред, имам чувството, че се връщам назад. Постоянно го сънувам и мисля за него. Опитвам се да се разсейвам, имам доста приятели и хубава работа, но не е достатъчно.

Чувствам се като голяма егоистка - хем искам да е щастлив, хем да е сам. Все пак не се разделихме, за да бъдем с други хора. Нормално ли е за два месеца да замениш човек, с когото си изживял толкова много?"



Ето го и отговора на Rebel:


"Здравей Диана,


Връзките от разстояние са трудни. Винаги са били. Изискват огромна енергия и желание от двете страни. Точно, защото хората започват малко по малко да градят различни животи и някак се разминават в очаквания, амбиции, надежди.

Мисля си, че всеки е изпадал в подобна ситуация поне веднъж в живота си. Не е приятно. Но от друга страна никой не е незаменим. Това е простата истина. Не, че не ни се иска. Напротив. Просто човек трябва да приеме този факт.

Дали те е заменил и дали е нормално – не знам. Мотивите на хората са сложни. Но при мъжете, според мен, има няколко варианта за подобна реакция.

Компенсация – по-лесно е да намериш друга жена, към която да насочиш мислите си и малко долно да се прехвърлиш към нея, за да компенсираш загубата и да си държиш егото захранено. Особено ако си наясно, че някой има афинитет към теб. Тъпо е. И най-често завършва с разочарование за двете страни. Но ако си спец в тоя тип „прескачане“ започваш да вярваш, че си спестяваш разочарованията.

Обида – при някои мъже няма по-силна мотивация да изключат бившата от съзнанието и мислите си. Ако един мъж се чувства обиден, оправдано или не, превръща цялото си разочарование и обида в гняв, който насочва към бившата, или по-скоро към нейното забравяне. Много слабо го интересува какви са причините за раздялата, какъв е неговият принос за разпадането на връзката, нищо. Повтаряш си „майната и на тая, щом е така, значи и аз мога да съм такъв“. Понякога помага.

Приемане или безизходица – това не е най-точното описание, но в момента не измислям по-подходящо. Някои хора, без значение мъже или жени, са супер устойчиви на подобни ситуации. Някак приемат, че всичко е свършило и край. Не се обръщат назад и всичко, което са имали като чувства и емоции избледнява. Същото е и когато човек приеме, че е в безизходна ситуация. Какво имам предвид – единият от двамата прекратява връзката, защото е наясно, че нещо му липсва или вече няма онези чувства, които е имал преди. Другият няма какво да направи. Любов и връзка насила няма как да се случи. Тогава също преглъщаш буцата, затриваш надеждите за общо бъдеще, събираш се и продължаваш. Звучи лесно, но не е.

Няма защо да чувстваш вина или да мислиш, че си егоист. Това са нормални човешки реакции. Няма да те забрави след 5 години връзка. Оставила си следа в живота му така или иначе. Просто понякога нещата не се случват поради определени обстоятелства.

И ти, и аз знаем, че ще продължиш напред. Уверявам те, че с времето ще спреш да го сънуваш често и ще спреш да мислиш за него.

Говори с приятелите си за това как се чувстваш. Надуй им главите, продъни им ушите и го изкарай от себе си. Всеки път като си тъжна, гневна, унила – говори. Помага. Поне при мен. ;)


Поздрави и кураж"