Автор
Woman.bg

Брак по погрешка – защо си избираме грешните партньори

Все си мислим, че в една хармонична връзка всичко трябва да става лесно. Партньорите са длъжни да се разбират един друг без думи и да имат еднакви вкусове и възгледи. Подобни романтични представи неизбежно водят до раздяла. Какви други заблуди могат да станат повод за приключване на връзката и какво е важно за щастливия брак? По тези въпроси можем да се поучим от философа Ален Дьо Ботон.

Бракът по погрешка е едно от най-ужасните неща, които могат да ни се случат, и ние усилено се стараем да го избегнем. Но въпреки това го правим – по различни причини. Една от тях е страхът да останеш неразбран, когато се опитваш да се сближиш с някого. Все пак изглеждаме нормални само на онези, които ни познават много добре. В едно мъдро и по-съзнателно общество от нашето стандартният въпрос на първа романтична среща би бил „Е, ти доколко си психо?“.

Възможно е да имате скрита предразположеност към гняв и да изригвате като Везувий всеки път, когато някой не е съгласен с мнението ви. Възможно е да сте твърде сковани в интимната сфера или да ви е трудно да си замълчите в отговор на унизителни изказвания. Никой не е идеален. Проблемът е, че преди да сключим брак, рядко се разравяме из своите проблеми и комплекси. Всеки път, когато откриваме недостатъци, обвиняваме за тях партньора и благополучно забравяме както за недостатъците си, така и за партньорите.

„Ами приятелите?“, сигурно се питате вие, „Нали те ще ни кажат, ако нещо не е наред?“.
Но те изобщо не са длъжни да вършат тежката работа да ни просвещават и да ни отварят очите за нас самите или за нашите партньори. Приятелите често просто се страхуват да не ни обидят и затова не ни казват истината. В това отношение и партньорите ни не са по-добри от нас. Те също имат куп недостатъци, които крият или изобщо не осъзнават. Разбира се, при започване на връзка ние се стараем да се опознаем един друг, да разберем що за човек имаме насреща и какво го вълнува в живота. Запознаваме се с родителите му, разглеждаме снимките в семейните албуми, срещаме се с приятелите му от университета. Всичко това ни създава чувството за свършена работа, като написано домашно в училище – но погрешно.

Всъщност ние узнаваме доста малко неща. И бракът се превръща в хазартна игра, в която и двамата партньори поставят своите залози и вярват, че всичко ще бъде наред. При това те не знаят напълно кои са самите те, кой е партньорът им и какви биха могли да станат.

Преди хората са се женили поради различни причини – съседни поземлени владения, наличие на процъфтяващ бизнес или фамилен замък у семейството на годеника, бащата на годеницата да е градски съдия, родителите на младоженците да следват едно и също тъкувание на Светото писание. В такива бракове самотата, изневерите и насилието са били нещо естествено, а отатък затворените врати често са се чували викове и плач.

В днешно време се женим по любов. Основното в брака е и двамата дълбоко в душата си да знаят, че това е правилното решение. И безумното взаимно привличане е важно. Колкото по-прибързано е сключен бракът, толкова по-сигурно се чувстват партньорите. Безразсъдството и бързането психологически оправдават всички възможни грешки.

Важността на взаимното привличане е следствие на вековните ограничения. Ние се смятаме за търсачи на щастие, но нещата не са толкова прости. Това, което наистина търсим, е контакт с друг човек, който може да внася промени в плановете ни да станем щастливи.

Ние отново грешим, когато се стремим да възпроизведем в зрелите си отношения чувствата, които са ни били близки и разбираеми в детството. Като деца най-често сме изразявали любовта си чрез деструктивни емоции. Ревност към родителите. Сълзи и страх, когато ни оставят сами. Желание да помогнем на възрастния, който е ядосан. Недостиг на родителска подкрепа. Страх от собствения ти гняв.

И ние отхвърляме някои кандидати, не защото са лоши, а защото са твърде правилни, твърде уравновесени, зрели, разбиращи и надеждни. Такива не намират отклик в сърцата ни. Ние се обвързваме с погрешните хора, защото за нас „да си обичан“ не винаги означава „да бъдеш щастлив“.

Още една причина, поради която допускаме грешки – самотата. Никой не може да си избере адекватно партньор, ако за него е непоносимо да живее сам. За да бъдеш придирчив, трябва да гледаш спокойно на перспективата да останеш сам. В противен случай рискуваш да се вкопчиш в първия срещнат и да се обречеш на нещастен брак.


Често се женим, за да си създадем приятното чувство за постоянство и стабилност. Мислим си, че бракът ще ни помогне да запазим радостта и емоциите от първите дни – разходките по венецианските канали с лодка, пръските морска вода в лицето, разговорите за най-задушевните неща и предвкусването на вечерята с ризото и чаша вино. Женим се, за да направим тези усещания постоянни. Но не разбираме, че чувствата от първата среща и бракът нямат нищо общо.

А какво става всъщност? Бракът ни извежда на едно ново ниво, свързано с много отговорности, ипотечен кредит, рутина и деца, убиващи страстта, която ги е породила. Единственият важен компонент в случая е вашият партньор. И може да ви се стори, че цялата бутилка е развалена заради една неправилна съставка.

Има ли изход от положението? Една добра новина – всичко това няма значение, ако просто си признаем, че сме избрали погрешния човек. Не е нужно да се развеждате, просто защото смятате, че някъде има някакво съвършено същество, което безвъзмездно ще задоволява потребностите и желанията ви.

Трябва да се откажем от романтичните си представи и да осъзнаем, че всички хора си изпускат нервите и се ядосват, всички могат да ни дразнят и понякога да ни разочароват.
И ние, без каквато и да било злоба, ще правим същото спрямо тях. Чувството за несъвършенство хич няма да изчезне. Но всичко това не е основание за развод. Избирайки си спътник в живота, ние не можем да предвидим какви ще са горчивите хапове, които ще преглътнем по пътя към хармоничния брак.

Тази „песимистична“ философия ще ви позволи да преодолеете много огорчения и ще ви отърве от тревогите „Ами ако този човек не е за мен?“. Не търсете идеалния човек, търсете не твърде лош. Това може да ви се стори странно, но този песимизъм понижава прекомерния натиск, на който е подложен бракът в нашата романтична култура. Ако партньорът не е могъл да ни спаси от самотата, това не е аргумент срещу него и не е аргумент в полза на приключване на връзката.

Идеалният партньор не е онзи, който споделя всичките ни вкусове (такива хора няма), а онзи, който може да се разбере с нас и да стигне до компромис.
Точно такива хора трябва да търсите. Не следвайте приказната идея за перфектното взаимно допълване. Именно способността да се разрешават разногласията с лекота е признак на „не твърде лошия“ човек. Съвместимостта е постижение на вашите отношения, заключението от тях. И тя изобщо не е задължително да бъде предпоставка за тези отношения.

Романтизмът е безполезен за нас. Той представлява зла и жестока философия. Заради него много неща в брака ни се струват шокиращи и ужасни. Заради него решаваме, че всичко не е толкова розово, колкото е на кино, а нашият брак, с всичките му несъвършенства и трески за дялане е грешка – и затова трябва да му сложим край.

Не е ли по-добре поначало да си готов за „неточния“, „неправилния“ човек, който има недостатъци и си пада по поп-музика, а не по любимия ви рок? Тогава ще можете да гледате по-просто на проблемите – с чувство за хумор и добрина. И изобщо няма да ви притеснява, че бракът ви „не е идеален“.

За автора:

Ален Дьо Ботон е писател и философ, автор на книги и есета за любовта, основател на „School of Life“ – школа, пропагандираща нови подходи към образованието на принципа на философията на школите в Древна Гърция.