Моята история е доста нещастна. Аз съм на 27 години, единствено дете, а баща ми е на 52 години. Мама беше на 53 години и от години страдаше от рак на гърдата.

Татко никога не е бил твърде състрадателен към нея и болестта ѝ. Често пъти той не знаеше какво да направи или да каже. На всичкото отгоре разбрах, че я е мамил с друга жена.

Мисля, че връзката му започна около година преди смъртта на мама, когато ракът на мама се завърна.

В последно време баща ми се държеше странно и внезапно изключваше лаптопа си, когато влизах в стаята му.

Когато станах подозрителна, реших да надникна в телефона му и открих съобщенията му с една жена, за която се предполагаше, че е една от приятелките на майка ми.

Някои от тях бяха сексуални, в други се уговаряха срещи.

Не се конфронтирах с него и не казах нищо на мама, защото не исках да разбивам сърцето ѝ.

Надявах се, че баща ми ще се вразуми, но той очевидно продължаваше да спи с тази жена докато мама си замина от този свят.

Една вечер майка ми беше откарана в болница и аз не можах да се свържа с него с часове.

Две седмици след погребението ѝ той ми каза, че отива да се срещне с един "стар приятел", за да пийнат по нещо.

Попитах го как се казва той, а то се оказа същата жена, с която имаше връзка.
Той е на мнение, че тази жена му помага да преодолее загубата.

Искам да кажа на баща ми какъв ужасен човек е той. Понякога дори ми се иска да го ударя.

Мама ми липсва толкова много и имам нужда да скърбя за нея. Но как да го направя, когато той дори не уважава паметта ѝ?

Допитах се до професионално мнение, за да не полудея съвсем. Ето отговорът на психолога:

„Гневът ти към баща ти е естествен. Той не е бил до майка ти по начина, по който е трябвало да бъде през последните ѝ дни. А сега не е и до теб.

За съжаление, не всеки е силен и може да се справи с болестта и смъртта. Това не е оправдание, но поведението на баща ти е разбираемо.

Той е потърсил утеха при друга жена, защото не е могъл да се справи.

Освен това ти не си страна в техните отношения. Възможно е майка ти дори да е знаела за аферата му. Обсъди това с него, когато намериш подходящ момент.

Разговорът с някой друг за чувствата ти, включително за аферата на баща ти, също ще помогне. Поговори с някой близък човек и може да получих частична утеха, която да те вдигне на крака.“