Това е истинска история от истинския живот. Дами, какво смятате за поведението на този мъж?

„Да. Имам любовница. Тази дума е някак неприятна, а и дамите сигурно биха ме убили с камъни. Но това е за кратко. Просто съпругата ми е бременна… Но нека започна отначало.

Оженихме се преди 6 години, аз бях на 30, а жена ми на 24. Дотогава вече се бях наиграл достатъчно, исках да създам семейство, да имам деца. А и на по-малкия ми брат му се родиха близнаци – направо му завидях!

Когато видях бъдещата си съпруга, всичко се нареди по местата си… Много скоро ѝ предложих брак. За какво да отлагам – майката на бъдещите ти деца се познава веднага, сигурен съм!

Заживяхме просто идеално, не поглеждах никоя освен жена си. Когато тя ми съобщи, че е бременна, направо полудях от радост. Стъпвах на пръсти покрай нея! Мои познати момичета ме взимаха на подбив, казваха приятелски, че съм мъж под чехъл.

А после изведнъж на десетата седмица… е, нямаше вече бебе. Жена ми пометна. Случва се, така ми казаха. Да не дава Господ такива „случки“ – жена ми беше в ужасно състояние, а и аз също. Половин година се пазихме, както ни посъветваха лекарите, правихме разни неща за укрепване на здравето, тя пиеше разни хапчета. После захвърлихме контрацептивите, дълго се старахме, но без резултат! Две години не можа да зачене… А после – пак две черти и радост! Но изведнъж ме обзе ужасен страх. Спрях да я докосвам, само ѝ казвах, че я обичам. На ръце я носих, стараех се да предугаждам всяко нейно желание. Всичко вървеше добре до 4 месеца и половина! И после пак… Изтекоха ѝ водите и детето остана вътре да се задушава. На 18-та седмица – аборт по медицински показания. Вече се чувствам като акушер-гинеколог – толкова неща научих за това време.

Не мога да опиша с думи какво преживя жена ми. Плачеше постоянно, особено когато виждаше бебета, даже и по телевизията. А мен ме обзе някакво безразличие. Казах си, че така ни е било писано. Нали я обичам? Обичам я, разбира се! Тя е моята жена, най-прекрасната, животът ми с нея е чудесен. А деца… Не на всеки му е писано да има деца. Общо взето реших да не правя голяма трагедия от това. Казах на жена си, че животът е дълъг. Да оставим нещата да вървят така, както се случи, пък аз няма да спра да я обичам никога.

И представете си – вече сме в седмия месец! Жена ми е почти на 30 години, тя винаги е била красавица, а сега направо свети отвътре. Според мен е на идеалната възраст, за да стане майка!

А аз започнах връзка с Полина… Тя ми е колежка, работим в един офис. Когато жена ми забременя за трети път, аз спрях да изпитвам влечение към нея. То и лекарите ми наредиха да бъда внимателен с нея, а аз и сам не мога да ѝ посегна – изпитвам същия ужас, че ще стане като предните два пъти. Реших, че няма да я закачам, докато не роди. А и тя самата се плаши от всичко.

И изведнъж ме обзе лудо либидо – искам да правя секс и това си е…

В крайна сметка аз съм здрав 35-годишен мъж, годините си минават, а ние толкова въздържание сме имали в живота си, не можахме да се отпуснем като хората.

Полина е интересна жена, сочна, омъжена, с една-две години по-възрастна от мен. Не може да има деца и не се тормози по този повод. Живее си за собствен кеф и няма против малко разнообразие. Общо взето е без претенции. Има си всичко, но ѝ липсва малко екшън. Както се оказа, и на мен ми липсва. Допреди това не бях изневерявал на жена си, хрумвали са ми подобни мисли, но едни такива… по-скоро теоретични. А с Полина се познаваме отдавна, поддържаме нормална комуникация на работа и си казах „Защо пък не?“.

Това дори не е изневяра, а чисто физиологично упражнение. Разтоварване и нищо повече. „Любовницата“ ми (ама че дума… отживелица някаква) гледа по същия начин на връзката ни. Приятелски секс за взаимно удоволствие. Когато жена ми роди, всичко това ще приключи веднага! Полина ще си намери друг екшън, а аз ще стана примерен баща, сигурен съм. Пък примерен съпруг съм си и сега – жена ми е единствената за мен!“