„Ако не се оженим официално до шест месеца, всичко между нас приключва“ – това е една от любимите заплахи на влюбените гълъбчета. Понякога тези ултиматуми водят до раздяла, а друг път работят. Но наистина ли искате да започнете семейния си живот с това? Нека уточним защо хората изказват категорични искания - и как да обясните на партньора си какво искате.

През 2017 г. Марк предложил на Ева брак. Те били заедно 7 години, той наскоро ѝ изневерил, а после я напуснал. Но продължили да си говорят, защото през следващия месец имали планирано едно голямо пътешествие. Няколко дни преди заминаването Марк изведнъж повдигнал въпроса за женитбата и заявил: „Или се женим, или прекъсваме всякакъв контакт“. Тя отговорила, че трябва да помисли, особено имайки предвид проблемите в отношенията им.

„Почувствах се притисната в ъгъла. Започнах да плача всеки път, когато оставах насаме. Той ми даде само два варианта – да се омъжа за него или да прекъснем всякаква връзка, а ние бяхме приятели, той 20 години ми беше най-добрият приятел“.

В продължение на няколко месеца те се опитвали да поправят връзката си, но се разделили, защото Марк започнал все повече да контролира Ева. Разбира се, изискването „Женим се или се разделяме!“ невинаги изглежда като манипулация върху чувствата на другия. Някои са недоволни, че връзката не се развива, струва им се, че това е единственият изход от положението (не е така!). На други им липсват навици за общуване и те не знаят как да обяснят какво искат.

„Обикновено такива поставяния пред избор не водят до нищо добро, но всяка ситуация е уникална“, казва психоложката Саманта Родман.

Но защо някои хора поставят предложението за брак в подобни заплашителни рамки?

Хората, които го правят, често просто се опитват да привлекат вниманието на партньора към своите потребности. Те искат да регистрират връзката си, а партньорът не може да вземе решение, той има нужда от повече време. Но този несполучлив метод, към който те прибягват, само създава нови проблеми. „Мисля, че те разбират, че на партньора му е трудно да направи тази стъпка – и са готови да му дадат време за размисъл. Но искат и той да уважава техните желания и потребности и затова уточняват крайния срок“, казва психологът Раян Хауес.

Той смята, че подсъзнателно тези хора могат да имат и друга причина. Всъщност човекът се опитва да прехвърли отговорността за взимане на решението на партньора.

„Те искат партньорът да реши дали да им предложи брак или не, защото самите те не са сигурни в чувствата си относно тази връзка“, казва Хауес. С други думи, причината се корени в неувереността и ултиматумът е начин да се отърсиш от личната си отговорност.

„Един уверен в себе си човек знае какво иска и е способен да помоли желанието му да се осъществи. Това е по-рискованият вариант, той изисква вътрешна сила“.

„Искате да се ожените? Защо не кажете това на партньора си и не питате дали тя/той иска същото? Ако партньорът откаже или заяви, че не е готов да вземе това решение сега, вие ще сте поставени пред избор дали да го напуснете или да останете с него, знаейки, че предложението за брак може да дойде след половин година или дори никога. Искате да изчакате? Тогава чакайте, след като сте взели това решение. Искате да напуснете партньора и да си намерите някой по-решителен? Направете го. Опитвайки се да накарате партньора да вземе решението вместо вас, вие самите проявявате слабост и нерешителност“, пояснява Хауес.

Защо ултиматумите не работят или работят зле

„Никой не обича заплахите. Въпреки това, ако вие защитавате интересите си и демонстрирате намеренията си, например, искате да се ожените, преди да сте навършили 30 години, споделете чувствата си с партньора“, съветва ни Саманта родман. Но какво ако половинката даде отрицателен отговор? „Бъдете готови да си тръгнете“, казва Родман. „Не блъфирайте и не използвайте исканията си като тактика за манипулация“.

Според Раян Хауес, ако ви се струва, че ултиматумът е единственият изход, това е тревожен признак. Семейният живот ще изисква постоянно взимане на решения, обсъждания, дебати и компромиси. Това не е последното сериозно решение, което ще трябва да вземете.

„Ако в началото на брачната си връзка използвате такива похвати, какво ще стане, когато имате разногласия заради децата, кариерата, финансите, методите на възпитание, спестяванията, завещанията и т.н.? Може би е по-добре от самото начало да се научите да се изслушвате и разбирате взаимно, вмето да започвате семейния си живот с борба за власт“, казва Хауес.

Има огромна разлика между грижата за собствените ти нужди/потребности във връзката и изказването на категорични изисквания. Никой не ви кара да се отказвате от това, което е важно за вас - в случая брака. Въпросът е как ще изразите тази своя потребност. „Ако сте готови да сложите край на връзката, ако партньорът ви не се съгласи да сключите брак, честно ще е да му го кажете. Но ултиматумът не бива да е блъф или празна заплаха“, казва Саманта Родман.

Ако партньорът в крайна сметка ви предложи брак, той пак може да затаи обида в себе си. Никой не обича да бъде приклещен в ъгъла. Някои клиенти на Саманта Родман са ѝ казвали, че са постъпили така и после са съжалили за решението си.

С какво да замените този ултиматум?

Започнете разговора директно и открито. Уточнете позицията си: „Аз искам да се сгодя преди навършването на 33 години, защото не искам да имам деца, без да съм в регистрирани отношения“. Питайте партньора какво мисли по този въпрос. Изслушайте отговора му и решете дали сте готови да чакате или е време да продължите нататък. „Мисля, че е достатъчно да кажете „Аз искам да се оженим, а ти?““, казва Раян Хауес. „Когато чуете отговора, ще можете да вземете решение. Очаквайки другият да реши съдбата ви, вие усещате собственото си безсилие“.

Време е да спрете да мечтаете за приказното спонтанно предложение. Преди да се замислите за годеж, трябва да обсъдите подробно перспективите за съвместен живот с партньора. Ако вие или партньорът ви все още имате съмнения относно бъдещите ви отношения, обърнете се към семеен психолог. Той ще ви помогне да осъзнаете и изкажете чувствата си. „Винаги е по-добре предложението да е повод за празник, а всичките аспекти на бъдещия живот да са обсъдени предварително“, твърди Хауес.