Всички искаме да имаме до себе си силен, уверен в себе си партньор. При това обаче неволно може да правим всичко възможно, за да спре той да се чувства такъв. Журналистката Микаела Мичъл ви призовава да не повтаряте грешките й.

Поглеждайки назад, разбирам, че отношенията ми с бившия ми съпруг така или иначе щяха да претърпят крах. Но аз и само аз съм отговорна за това, че опитвайки се да го направя по-уверен, всъщност го правех по-слаб. Вместо да говоря с него като с мъж, който има чувство за лично достойнство, аз се държах с него по-скоро като с дете, за което ми е по-лесно сама да взема всички решения. Ако вие допускате същите грешки като мен, значи лишавате мъжа от най-важното – неговото мъжество.

Вие постоянно му посочвате недостатъците му. Разбира се го правите с добри намерения – вие просто искате той да се усъвършенства. Това го минах и се уверих в безполезността на тази помощ, подписвайки документите по развода.

Замислете се – модната индустрия и блоговете постоянно укрепват у нас подозрението, че ние, жените, имаме куп недостатъци. Сравненията с фотомоделите, призивите да изваем телата си и да коригираме недостатъците си не ни правят по-уверени, трябва да имаме силен дух, за да издържим на натиска на социума.

На мъжете им е още по-трудно – критиките по техен адрес идват не от странични източници, а от най-близкия им човек.

Вие му показвате недвусмислено, че той не е много добър любовник. Представям си как се е чувствал мъжът ми, когато е правил любов с мен и изведнъж е забелязвал, че аз гледам безучастно в тавана. Разбира се не е нужно да се преструвате и да имитирате бурна страст. Но ако поради някаква причина не изпитвате същото влечение, а партньорът ви е настроен романтично, важно е да му го кажете честно. Аз вместо това демонстрирах, че близостта с него неми доставя никакво удоволствие.



Той усеща, че не само партньорката му, но и околните го подценяват. Вие се оплаквате от него на приятели. В „клуба на недоволните съпруги“ аз бях почетен член, може би дори председател. Всеки път, когато се срещахме с приятелки, аз разпалено разказвах какво прави мъжът ми не както трябва. Той е мързелив. Той не ми помага в къщната работа. Той не изкарва добри пари. Отчасти се ръководех от желанието си „да изпусна парата“ и да намеря нечия подкрепа, но когато обсъждах мъжа си зад гърба му на срещи с приятели, аз проявявах неуважение и към него, и към нашия брак.

Вие не оценявате това, което той прави. Безброй пъти молих мъжа ми да ми помогне с чистенето или да облече детето за разходка, а после му се сърдих, че „нищо не е направил като хората“. Всъщност това означаваше, че не е направил нещата така, както аз исках. На човек му е трудно да се чувства пълноценен участник в двойката, ако е принуден постоянно да се озърта и да иска одобрението ви. По този начин вие го карате да се чувства като нуждаещо се от контрол дете, но не и като мъж.

Вие го порицавате пред странични хора. Признавам, че инициаторът на караниците на публични места винаги бях аз. Можеше да се случи на семеен обяд или на разходка в мола. В такива случаи мъжът никога неможе да ви даде отпор, тъй като нападателната позиция е простима само за жените. Налага му се да изслушва мълчаливо обидните думи. В този момент той усеща, че не само жена му, но и околните го обезценяват.

Ако сте се познали в описаните по-горе сцени, може би е време да направите преоценка не само на избора си на партньор, но и на собственото си поведение.

Автор: Ива Петрова