ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЯНА СТОЯНА
Тя е смела, саркастична, забавна, с невероятно чувство за хумор, а животът ѝ е истински низ от невъобразими приключения. Яна Стояна ни разсмива и разчувства всеки месец по два пъти, а при нужда и по-често. Тя е нашето лекарство против скуката и тъгата. Приемаме я като хомеопатия, но я познаваме и знаем, че може да действа и като мощен антибиотик – стига да има необходимост от това. А коя е Яна Стояна? Това сега ще запазим в тайна. Когато моментът настъпи, първо на вас ще кажем, нашите любими читатели. А до тогава? Специално за вас – Яна Стояна.
Здравейте, пак съм аз – Русалия Молска. Тъжна съм. Откакто се разделих с гаджето /то па едно гадже!/, суша е заседнала в сърцето ми като Сахара по обед. Давя мъката със сладолед и баклава, заливам ги с бяло вино и мастика на теферич с Муцката, ама йок файда. Не помага. Денем как да е, ама вечер празното легло оглушително мълчи. И ми докарва нервно-паралитични нечестиви мисли.
Вчера вечерта, към десет - тъкмо се прибирах от МОЛ-а, чаткам си кротко с токчета по асфалта и гърбом усещам натопорчено присъствие зад себе си. Друга на мое място ще хукне, ще се разквичи за помощ, ама аз съм вече толкоз загоряла, че и Валери Симеонов да ми подхвърлят, няма да му простя. Виждате ли как тишината в спалнята води до безумия…Знаете ли коя е най-тъжната поза в секса?
Тази, при която ти си отдолу, а отгоре няма никого. Усещам стъпките зад себе си все по-отчетливо и правя единственото, което мога за момента. Рязко спирам. От изненада онзи се спъна и за малко да падне. Веднага взех нещата в свои ръце:
- Ти защо ме следиш?
- Кой, аз? – опули се насреща ми нещастникът.
- Да не си маниак, а?
- Ти си луда, ма, какви ги дрънкаш?
- Маниак си, признай си! Искаше да ме изнасилиш, нали?
- Не съм искал, просто се спънах – ошашави се онзи.
- Искаш, искаш! – непреклонна съм аз. И да знаеш, живея наблизо, ако се качиш с мен в асансьора, който често не работи, може да заседнем. И тогава ще трябва да „работиш“ цяла нощ, щото асансьорният техник не си вдига телефона след шест часа и няма кой да ни извади. Ясна ли съм? Хайде сега, да вървим да ме проследиш до входа и да ме нападаш.
- Няма! – тоя пък! Като малките деца – чак с краче ми тропа.
- Как няма, бе? Какъв сексуален маниак си ти, позор за породата. Я ставай веднага, аз ще ти покажа как се прави, та да не се излагаш пред другите си жертви. И не се дърпай, че имам още 2 разведени приятелки и ще ги викна да помагат.
От мен да знаете, как ви Русалия да ви научи на опит – мъж се сваля рязко, като с удар с лопата по главата. Изненадваш го, без време на осмисляне. Хем в тонус го държи, хем да няма време за ориентация към изхода. Вдигнах мъжа от асфалта, поотупах го – не е зле. Щом е паднало и никой го не търси – мое си е и си го прибирам. Замъкнах го до асансьора, но той, проклетникът, баш сега проработи, та не можахме да заседнем и се наложи да заключа вратата на апартамента, за да не избяга „нападателяt“. Не се страхувах да не скочи през балкона, защото имам решетки срещу крадци.
Да реши да скочи – няма как. Едва го успокоих, турих го пред телевизора и отидох в кухнята да приготвя вечеря – не съм звяр все пак. Според Женевската конвенция на пленниците се полага топла храна. Малко зор видях, докато го измъкна изпод леглото, но след чаша вино, вкусна вечеря и два шамара против страхова истерия, момчето се успокои и работата тръгна.
Чак след като сменихме позите и аз минах отгоре, у нас се прокрадна съмнение, че на това изнасилване нещо не му е както трябва. И…май на двама ни хареса, защото три дни след нападението той още не си е тръгнал.
Днес ще ходим до тях да му вземем малко дрехи, пък докога ще се нападаме времето ще само ще покаже. Засега се гледаме с блаженство и усмивките не слизат от лицата ни. За продължението – ще ви държа в течение.
Искрено ваша,
Русалия Молска.
