Дългоочакваният годеж е вече факт. Вчера стана ясно, че Меган Маркъл е приела предложението за брак на своя любим – британския принц Хари. Благородникът не разкри как точно е поискал ръката на приятелката си, но сподели, че е било романтично.
Той също така призна, че още от самото начало е знаел, че Меган е единствената. Признание, което трогна мнозина.
Да, някои разбират, че са намерили любовта на живота си още след първите срещи, а на други им отнема повече време. Несъмнено обаче и едните, и другите никога няма да забравят момента, когато са разбрали за първи път, че са срещнали човека за себе си.
А какво всъщност кара един мъж да осъзнае, че е жената до него е тази, с която иска да прекара живота си? Девет мъже дават отговор на този въпрос в следващите редове:
"Събудих се посред нощ от треска. Чувствах се отвратително. Започнах да повръщам. Тя лежеше до мен и също се разсъни. Можеше да се прибере вкъщи, познавахме се едва от месец. Не ми дължеше нищо, но въпреки това стана и се погрижи за мен. Досега не бях срещал толкова търпеливо момиче и въобще човек с толкова голямо сърце. В онзи момент, когато лежах безпомощен, а тя ме обгрижваше, разбрах, че това момиче е специално. Почувствах, че отношенията ни са необикновени. Към днешна дата сме женени от четири години. "- Атанас, 32 г.
"Пътувахме из Европа, бяхме заедно от около година, когато осъзнах, че си прекарваме наистина добре. Между нас имаше силна хармония. На нея й се правеше това, което и на мен, и обратното. Животът е прост, ние го усложняваме. Ако намерите някого, с когото се чувствате добре, когато пътувате, знайте, че това е човек, с когото ще можете да се наслаждавате на живота. Човек, който ще бъде вашата свежа глътка въздух. А налице ли е всичко това, другото ще се нареди"- Даниел, 29 г.
"Истината е, че когато предложих на съпругата си, не бях на 100% сигурен, че тя е жената. Но си казах "Кой е?" Помолих я да се омъжи за мен, надявайки се, че ще имам късмет и финалът на нашата приказка ще е щастлив. Но когато я видях да върви по пътеката към мен, си помислих: "Уау, направих наистина добър избор. Днес – пет години по-късно, продължавам да съм на същото мнение."- Борис, 31 г.
"Наложи ни се в продължение на три месеца да имаме връзка от разстояние. Километрите не повлияха зле на отношенията ни. Напротив. Това, че не бе до мен, ме караше да мисля и копнея за нея все по-силно. Също така превърна всички други жени, които се навъртаха около мен и които преди ми изглеждаха интересни, в скучновати и посредствени фигури. Дадох си сметка, че ако някой ти липсва толкова силно, не трябва да го изпускаш."- Йоан, 24 г.
"Ако едно момиче може да впечатли приятелите ви, тя е специална, а ако го направи само след половин час, то тя е единствената. Приятелите ми се видяха с Ани за не повече от 30 минути, след което ми писаха да внимавам да не объркам нещата с това момиче, защото е "пич". Цитирам ги. Ако хората, които те познават най-добре, одобрят половинката ти, то значи тя наистина е за теб. Затова оттогава се старая двойно повече в отношенията ни и обмислям тази Коледа да помоля Ани да се омъжи за мен." - Илия, 25 г.
"В рамките на един месец изгубих член на семейството, работата си и трябваше да освободя апартамента, в който живеех под наем. Буквално бях изпаднал в дупка и щях да съм все още там, ако не бе Поли. Тя ми помогне да изплувам. Моето момиче бе неотлъчно до мен и направи всичко, за да се почувствам добре. Когато някой е до теб, дори в най-черните дни, търпи лошото ти настроени и ти помага да си стъпиш на краката, то няма как да не проумееш, че това е човек, който не трябва да изпускаш."- Мартин, 31 г.
"Знаех, че тя е човекът за мен и че искам да се оженя за нея, но все пак исках да видя какво мислят и родителите ми. Всички заедно отидохме на почивка през уикенда. След вечерята в събота вечер майка ми и баща ми ме дръпнаха настрани, за да ми кажат да предложа брак на Яна по най-бързия начин. Бяха категорични, че трябва да сложа пръстен на ръката й, преди някой да ме е изпреварил. Седмица по-късно го направих." - Тодор, 28 г.
"Тя ме изостави, защото не бях готов да се откажа от определен тип поведение. Не го правех, защото си мислих, че имам по-важни приоритети от отношенията си с нея. Когато останах сам, проумях, че нищо не е по-важно от нея. Опитах се да си я върна, да обясня, че съм сгрешил и съм готов да се поправя. Тя обаче не отговаряше на позвъняванията ми, когато ходех до тях, не отваряше вратата. За съжаление моята история няма щастлив край. Месец след като се разделихме, тя започна да излиза с друг. Сега са женени, може да имат и деца. Не знам. "- Георги, 32 г.
