Автор
Веселина Петрова

Новата болест на красивите и успешни жени - не искам мъж, по-добре ми е сама

Факт. Все повече жени предпочитат да останат сами. Честно да ви кажа, аз не съм сред тях. Аз обичам да се гушкам и да ме почестват по гърба, когато заспивам. Но фактът си е факт.

Все повече дами с хубава работа и добри доходи, образование, при това готини, решават, че е по-добре да заспиват сами, вместо да се съобразяват с постоянен партньор. Не казвам, че има нещо лошо в това. Всичко е въпрос на личен избор. Проблемът е, че има точно толкова мъже на същата възраст – 35-47 г., които също предпочитат да си лежат сами пред камината или на верандата, пиейки студена бира в края на натоварения си ден.

Сами, не самотни. Те правят секс. Имат своите партньори, срещи, забавления. Но сърцето им не е запълнено на 100 процента.


„Много е трудно на нашата възраст да се напаснеш с някого – като график, емоции, манталитет”, казва ми един приятел. На 44 г. е. Има една дълга връзка зад гърба си и две деца. А сега си подрежда къщата сам.

„Петрова, не съм склонна да правя повече компромиси. Не съм на 20. Не искам някакъв мухльо да ме тормози сутрин и вечер с постоянните си претенции и да не дава нищо насреща”, коментира приятелка.

Сигурно са прави. Такова ни е времето, ще кажат някои. Вече не е табу да си разделен или разведен, да живееш с някого без ангажименти или да не живееш с никого.


Жените вече не са това, което бяха. Те имат добри позиции в офиса, изкарват пари, карат коли, планират живота си, почивката, всичко. Мъжете пък се пренапрегнаха през последните години, неуспявайки да се справят с промените, да запазят мъжките си позиции и в същото време да останат романтични.

„Вие, жените, сте твърде директни. А мъжете си имат черупка, от която трябва да ги изкараш, ако искаш да докоснеш душата им”, споделя ми приятел.
И той е прав, но през последните години, забързани да гоним цели, ние сякаш спряхме да бъдем търпеливи. Искаме да бъдем щастливи тук и сега. Искаме Малдивите, искаме Дубай, искаме морето, искаме планината, чаша вино вечер, хубаво гушкане, хубави дрехи... И за добро или за лошо – можем да си ги позволим и сами. А мъжете... Те пък искат една мила и любяща жена, която да им направи вечерта уютна. Разминаваме се яко, въртим се в кръг, недоразбрани и недоизказали онова, което търсим. Чудим се дали другият чете, дали е като нас, дали няма да ни нарани, дали няма да ни използва, дали няма да ни загуби времето и след това да трябва да се нуждаем от продължителна възстановяваща терапия. Като можем да си спестим опитите и болката. И да се оправяме сами. Защото това го можем и то страхотно.


Разбира се, няма криви и прави в тази ситуация. Но има едно „ако” , което всеки си го мисли, независимо дали си го признава. И заради това „ако” според мен си струва да се опитва и да се правят компромиси. Защото и изгревът е по-красив, и виното е по-сладко, когато не си сам на верандата. Това, естествено, е мое мнение. Важното е какво мислите вие и Вселената. Защото тя също има своите планове за вас. Не го забравяйте. И ако не искате да ѝ помогнете, поне не ѝ пречете да ги осъществи. Пък после пак решавайте дали да останете сами.