29-годишната Анастасия споделя своята лична история с психолог, като разказът ѝ определено навява тъга. Момичето още от малко е неразбрано и то от най-близките си, а това оказва влияние и на по-късен етап от живота ѝ.

Тя започва разказа си така: "Бях наказвана в детството си, като често пъти бях бита с колан. Това обаче не даде никакъв резултат. Защо ли? Не зная. Не успях да изпълня изискванията на майка ми или просто не разбирах, какво точно искат от мен. Ехото на такъв тип възпитание сега оказва влияние в личния ми живот. Опитвам се да угодя на човека до мен още в самото начало, но не се чувствам изпълнен с емоционална интимност и впоследствие ме изоставят. Страдам много и се опитвам да се възстановя. Прощавам обиди и предателства. Разбирам, че това не е нормално. Да, погрешно е. Искам да се променя. Как да стане това?".

Отговорът на психолога:

"Анастасия, физическото въздействие при отглеждането на дете, изградено върху болка и страх, оказва влияние върху човека на по-късен етап от живота му. Като за начало - не си струва да обвинявате родителите си. Възможно е те да не са имали добър пример относно това как да отгледат дете без да му нанасят физическа болка. Не само наказанието с колан оказва влияние на текущите ви взаимоотношения с мъжете.

Нашето отношение към хората, включително към противоположния пол, се оформя още в детството. Какъв тип взаимоотношения имаха вашите родители, как бащата ви се отнасяше към майка ви и как вашата майка реагира на трудностите в определени ситуации - всичко това оказва своето влияние на вашето бъдещо възприятие.

Вашите взаимоотношения обикновено се основават на страх, който се дължи на отхвърляне. Страхувате се, че любимият ви човек ще ви изостави и ще започне да се държи неразумно. Страхът от отхвърляне също се формира още в детството. Често пъти родителите грешат, като показват любовта си, но само при определени условия: "Ако си добър - само тогава ще те обичам" или пък "Ако се държиш добре, тогава майката никога няма да те напусне". Въз основа на тези нагласи страхът ви се засилва, когато сте в една връзка.

За да се отървете от този дълбок страх и да придобиете увереност в себе си, а и за да повишите самоуважението, най-добре е да се свържете с психолог, на когото имате доверие.

За да се преборите със страха е хубаво да правите следното упражнение. Вземете лист хартия и напишете писмо до момиче на име Настя. Напишете всичко, от което се страхувате в една връзка и бъдете изключително честни със себе си. Това писмо остава само за вас и никой друг освен вас няма да го прочете. Започнете писмото с думите: "Настя, здравей! Искам да ти разкажа една история за едно момиче, което има затруднения в отношенията...". След това опишете подробно всичко, което мислите и чувствате. После прочетете писмото и накрая напишете, какви са вашите страхове. За всеки eдин страх, който изпитвате, намерете дума, която да е противоположна на страх.

Ето и пример: срещу "Страхувам се, че той ще ме изостави" напишете "Аз съм си самодостатъчна. Нямам страх от отхвърляне". Започнете да четете тези изречения в продължение на 7 дни, като в края на седмицата отново прочетете цялото писмо, което сте написала. Сигурна съм, че ще гледате по различен начин и страхът ще започне да се изпарява...