С колега? Не правете тази грешка, момичета!

09 август 2018 | 17:21
видяна 13609
коментари 2
снимки: Pixabay, Unsplash

Хората винаги са казвали, че работата и удоволствието не бива да се смесват. Има си съвсем красноречив израз, който сме сигурни, че знаете добре и не е необходимо да изпадаме в подробности. Е, да, ама забраненият плод е най-сладък, нали? Много мъже и жени се поддават на изкушението и започват връзка с колега. Понякога тази постъпка се оказва правилна, но в повечето случаи е една голяма грешка. Следващата история потвърждава второто.

„От известно време си падах по един колега, но никога не съм била близка с него. Заговорихме се случайно на фирмено парти и определено се разбирахме, дори решихме да отидем на шопинг за коледни подаръци на следващия ден. Месец по-късно вече излизахме.



На пръв поглед всичко изглеждаше чудесно, но явно съм се заблуждавала. Бяхме с различни позиции и нямахме много допирни точки в офиса, затова решихме, че връзката ни няма да бъде проблем. И все пак, не казахме на никого, само един-двама от най-близките ни колеги знаеха. Не мога да отрека, че когато го виждах, усещах адреналин и трудно се сдържах да не го целуна. Всичко беше чудесно, връзката ни продължи една година. В един момент усетих, че вече не съм щастлива с него и исках да прекратим отношенията си. Той беше твърде самодоволен, не искаше да прави нищо за нас, не разбирах приоритетите му. Скъсах с него, но продължихме да се виждаме всеки ден в офиса, което се оказа истински кошмар.

Вече бившият ми приятел не искаше да възприеме раздялата ни, молеше ме за втори шанс. Обясних му, че няма смисъл, тъй като много пъти съм му казвала какво не ми харесва в отношенията ни, а той не направи нищо, докато бяхме заедно. Беше твърде късно. Проведохме много емоционален разговор и в крайна сметка се разбрахме.

На следващия ден, когато отидох в офиса, правех всичко, за да не се засечем. Ставах от бюрото си, само за да отида до тоалетната и по никакъв друг повод. Дори обядвах пред компютъра. Първите два дни успях, но на третия го срещнах. Всъщност, той умишлено идваше до стаята, в която работех, поне 10 пъти дневно. Първоначално реших, че просто има работа, но след това осъзнах, че го прави нарочно. Дори колегите, които знаеха за отношенията ни, забелязаха. Известно време реших да го игнорирам, но един ден реших, че това не може да продължава. Отидох при него и му обясних, че постъпката му ме кара да се чувствам странно, а той ме обвиняваше, че съм зарязала всичко хубаво между нас. Каза ми, че просто иска да бъде около мен, да вижда лицето ми и да усеща парфюма ми. Почувствах се зле, не съм искала да бъда груба или безсърдечна.



Мислех, че сме се изяснили, но след разговора ни, ситуацията стана още по-странна. В един момент той беше навсякъде около мен. Дори, когато разговарях с клиенти в залата за срещи, той се приближаваше и започваше да се взира в мен през стъклената стена. Гледаше ме някак тъжно, искаше да го забележа. Следеше ме къде отивам и идваше при мен уж случайно. Не казваше нищо, просто се появяваше. Дори останалите колеги започваха да забелязват и им се струваше странно. Един ден шефът ми дойде и ме попита какво се е случило между нас и дали се нуждая от помощ. Всички откровено се притесняваха за мен.



Всичко това ме накара да отида при бившия ми приятел и да го помоля да спре. Казах му, че трябва да порасне и да се държи като зрял човек. Това го ядоса и напрежението ескалира още повече. Той започна да се проваля в работата и да прекарва все повече време далеч от бюрото си. Изпускаше срокове за важни неща и накрая го уволниха. Той беше съсипан и всички го забелязаха.

Почувствах се зле заради начина, по който приключиха отношенията ни, но и се радвах, че вече мога спокойно да ходя на работа. Сега нямам никакво желание да се срещам с някой колега. Да, в началото беше забавно, но съм се лъгала. Не бях готова да понеса всичко това, което се случи, след като се разделихме. Никога повече!“, Е.

Четете още: Ето за какво мечтае той в горещото лято

Още по темата

Коментари

2
  10 август 2018 | 08:26 отговор
 

Глупости! Познавам щастливи семейства, които имат вече и деца, при които връзката е започнала именно на работа. В днешно време хората прекарват много време на работното си място и често това е основната им социална среда, нормално е някои да се харесат. В това няма нищо лошо. Ако хората са зрели и разумни дори отношенията им да не потръгнат, няма да се държат, като олигофрени, както е в историята и няма да позволят личните им отнощения да повлияят на работата им. Ако се случи нещата да тръгнат чак, толкова зле, разбира се човек трябва да е в състяние да си понесе последствията. Но пък да кажеш никога вече, защо. Ако точно на работа срещнеш, твоя човек, да се откажеш ли?

 
1
  10 август 2018 | 07:52 отговор
 

Не разбрах нейната история.Детинско и елементарно,и чак се споделя.И за какво ние да четем тъпотията на хората?

 

Добави Коментар

Най-четени

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?