След 4 брака най-после се чувствам добре

В живота си преживях какво ли не, но нито за минутка не съм предполагала, че когато навърша 60 ще съм много по-щастлива, отколкото когато бях на 20 години. Време е да споделя моята жизнена история и да вдъхна кураж на онези, които се плашат от остаряването.

Сключих първият си брак, когато навърших 20. Тогава бях млада и глупава и се влюбих до уши в момче от моя град. За съжаление щастието ни не продължи дълго. Мъжът ми посегна към чашката. Постепенно от влюбен мъж той се превърна в квартален алкохолик. Не закъсняха и неговите изневери.
Той не се промени дори когато ни се роди бебе. Не можех да му издържам пиянските изцепки и ежедневните препирни и скандали. Затова в един хубав ден просто си събрах багажа и го напуснах. Разводът беше тежък и остави неприятен отпечатък върху мен.

След една година срещнах симпатичен мъж, който поради стечение на обстоятелствата беше останал вдовец. Той на драго сърце се съгласи да осинови дъщеря ми. С него заживяхме щастливо в продължение на над 10 години.
От нашия брак ни се роди син. Но отново, както стана с първия ми съпруг - този също започна да пие твърде много. В резултат на това започна да ми посяга, а скандалите и униженията ни бяха всекидневни. Имах нужда от спокойствие.

Странното е, че точно тогава отново се появи първият ми мъж. Не мога да крия, че все още го обичах, въпреки алкохолизмът и изневерите му. Все пак той беше моята първа голяма любов. Той поиска да се видим. Разказах му, че си имам мъж и още едно дете. Той каза, че не се притеснява от това и че иска отново да бъдем заедно. След няколко тайни срещи с него, аз реших да му дам още един шанс. А много добре знаех, че не трябва да се връщам там, където съм избягала.

И така отново се оказах предадена и излъгана. Въпреки уверенията му, че е спрял да пие, алкохолизмът му отново се възроди. Освен това започна и да ми посяга, а за изневерите мисля, че няма смисъл да споменавам. Дъщеря ми не можеше да разбере защо търпя насилието му толкова години. А истината беше, че ме беше страх да бъда сама. Исках да имам някого до себе си.
Дъщеря ми стана голяма и се задоми. А при мен скандалите и побоите продължаваха. Стигна се дотам, че се наложи намеса и на полицията. 

Един ден просто не издържах и си събрах нещата. За пореден път подадох молба за развод. Вече бях на 50, с 3 брака зад гърба си. Родиха ми се внуци - от сина и дъщеря ми. Исках някой да ме обича истински, но ме беше страх да се обвържа с мъж за пореден път и да остана разочарована.

Издържах 10 години да живея без мъж - без ласки и любов. На 60 години вече се чувствах баба. А още имах достатъчно енергия за живота.
Тогава се запознах с таксиметров шофьор. Изненадващо той се оказа доста интелигентен. Започна да ми прави комплименти - нещо, което отдавна не ми се беше случвало. Аз дори се изчервих на няколко пъти. Отдавна не се бях радвала на подобно внимание. Той ме покани на среща и така в живота ми се появи Жоро. Недоверието към мъжете ме беше направила предпазлива. Въпреки съмненията си, реших да го допусна.

Жоро беше колкото мен на възраст, но младееше. Двамата се допълвахме и имаше за какво да си говорим. Заживяхме в мир и хармония. Започнахме да излизаме и да водим светски живот. Ходехме на театър, на кино и пътешествахме. Децата и внуците ни се радваха и ни помагаха. Посетих места, за които само бях мечтала през годините. Отново правех любов, при това по-добре, откакто навърших 20 години.

Надявам се това да е последният ми брак в живота и да бъдем щастливи до края на дните си. Искам да дам кураж на самотните жени, че никога не е късно щастието да кацне отново на рамото им.
Споделете моята история, ако ви е подействала позитивно и вдъхновяващо.

Четете още: Защо съжаляваме за развода?