След 4 брака най-после се чувствам добре

22 януари 2023 | 08:59
96991
23
Снимки: Unsplash, Pixabay
23

В живота си преживях какво ли не, но нито за минутка не съм предполагала, че когато навърша 60 ще съм много по-щастлива, отколкото когато бях на 20 години. Време е да споделя моята жизнена история и да вдъхна кураж на онези, които се плашат от остаряването.

Сключих първият си брак, когато навърших 20. Тогава бях млада и глупава и се влюбих до уши в момче от моя град. За съжаление щастието ни не продължи дълго. Мъжът ми посегна към чашката. Постепенно от влюбен мъж той се превърна в квартален алкохолик. Не закъсняха и неговите изневери.
Той не се промени дори когато ни се роди бебе. Не можех да му издържам пиянските изцепки и ежедневните препирни и скандали. Затова в един хубав ден просто си събрах багажа и го напуснах. Разводът беше тежък и остави неприятен отпечатък върху мен.

4 брака

След една година срещнах симпатичен мъж, който поради стечение на обстоятелствата беше останал вдовец. Той на драго сърце се съгласи да осинови дъщеря ми. С него заживяхме щастливо в продължение на над 10 години.
От нашия брак ни се роди син. Но отново, както стана с първия ми съпруг - този също започна да пие твърде много. В резултат на това започна да ми посяга, а скандалите и униженията ни бяха всекидневни. Имах нужда от спокойствие.

Странното е, че точно тогава отново се появи първият ми мъж. Не мога да крия, че все още го обичах, въпреки алкохолизмът и изневерите му. Все пак той беше моята първа голяма любов. Той поиска да се видим. Разказах му, че си имам мъж и още едно дете. Той каза, че не се притеснява от това и че иска отново да бъдем заедно. След няколко тайни срещи с него, аз реших да му дам още един шанс. А много добре знаех, че не трябва да се връщам там, където съм избягала.

И така отново се оказах предадена и излъгана. Въпреки уверенията му, че е спрял да пие, алкохолизмът му отново се възроди. Освен това започна и да ми посяга, а за изневерите мисля, че няма смисъл да споменавам. Дъщеря ми не можеше да разбере защо търпя насилието му толкова години. А истината беше, че ме беше страх да бъда сама. Исках да имам някого до себе си.
Дъщеря ми стана голяма и се задоми. А при мен скандалите и побоите продължаваха. Стигна се дотам, че се наложи намеса и на полицията. 



Един ден просто не издържах и си събрах нещата. За пореден път подадох молба за развод. Вече бях на 50, с 3 брака зад гърба си. Родиха ми се внуци - от сина и дъщеря ми. Исках някой да ме обича истински, но ме беше страх да се обвържа с мъж за пореден път и да остана разочарована.

4 брака

Издържах 10 години да живея без мъж - без ласки и любов. На 60 години вече се чувствах баба. А още имах достатъчно енергия за живота.
Тогава се запознах с таксиметров шофьор. Изненадващо той се оказа доста интелигентен. Започна да ми прави комплименти - нещо, което отдавна не ми се беше случвало. Аз дори се изчервих на няколко пъти. Отдавна не се бях радвала на подобно внимание. Той ме покани на среща и така в живота ми се появи Жоро. Недоверието към мъжете ме беше направила предпазлива. Въпреки съмненията си, реших да го допусна.

4 брака

Жоро беше колкото мен на възраст, но младееше. Двамата се допълвахме и имаше за какво да си говорим. Заживяхме в мир и хармония. Започнахме да излизаме и да водим светски живот. Ходехме на театър, на кино и пътешествахме. Децата и внуците ни се радваха и ни помагаха. Посетих места, за които само бях мечтала през годините. Отново правех любов, при това по-добре, откакто навърших 20 години.

Надявам се това да е последният ми брак в живота и да бъдем щастливи до края на дните си. Искам да дам кураж на самотните жени, че никога не е късно щастието да кацне отново на рамото им.
Споделете моята история, ако ви е подействала позитивно и вдъхновяващо.


Четете още: Защо съжаляваме за развода?

Още по темата

Коментари

3 Ина
  22 януари 2023 | 18:33 отговор
 

Що ти е трябвало да се омъжваш толкова пъти, след като веднъж си се опарила? А само мъжете ли изневеряват? Нали те го правят с жени. Тоест, изневерите у нас са 50 на 50,жени/мъже.

 
2 Иван
  22 януари 2023 | 11:06 отговор
 

Изсмуката от пръстите история без нищо характерно, която може да бъде написана от кого ли не и за кого ли не. Пардон, има нещо характерно, и то е, че определено е написана от жена. Много неща могат да бъдат написани от и/или за жена, но тук характерен е един конкретен елемент. "Той много пиеше." Забелязали ли сте, че при 95% от разводите жената после изтъква основно: "Той много пиеше." И на второ място: "Той ми изневеряваше." Може да е пиел и изневерявал, може и да не е, това е недоказуемо след развода, но традиционно възбужда отрицателно мнение у околните. Отнесено към България, егати нацията: мъжката половина се състои главно от пияници и курвари, а женската - от онеправдани и нещастни жени. Ташак!

 
 
Д.ИВАНОВА
23 януари 2023 | 15:06

Когато семеен мъж започва да посяга към чашката-жената е виновна,защото не умее да му даде това,от което се нуждае-внимание,ласка,добра дума....а що се отнася до мъжките изневери..алкохолик не може да си намери"инструмента"камо ли да върши работа,то и за гюдерия не става...

1 Нико
  22 януари 2023 | 10:30 отговор
 

Море жено , ти си луда ! Кой търпи скандали пиянство побой и подобни днес !? След първият път , се води само веднъж сериозен разговор ,а след втория , Чао ! Дори и след първото посягане , е Чао ! Явно точно си на или след 60-е , тогава ги търпяха тия филми .

 

Добави Коментар

Най-четени