Това свободните отношения – какво са? Как действат? Подходящи ли са за всички? Над тези въпроси работи професорът психолог с 27-годишен опит Андрей Зберовски. А ние споделяме с вас неговите изводи и съвети по темата, която напоследък е все по-актуална.

Свободните отношения между жените и мъжете предполагат освен връзката с постоянния партньор и свобода в контактите с други представители на противоположния пол. Без затова да има необходимост за някакво съгласуване с партньора, за оправдание или отчитане. Всяка двойка установява сама границите на допустимото в такава връзка.

Свободните отношения могат да бъдат частични. При тях партньорите се договарят, че ще ходят на кино, на кафе, ресторант с още някой. Освен това ще могат да звънят, да си пишат, да приемат и да правят подаръци. Докато в интимните отношения те могат да бъдат само двамата и никой друг.

Подобни свободни отношения могат да бъдат пълноценни. Партньорите се договарят, че при цялата дълбочина на връзката им, понякога живеейки заедно с общ бюджет, те имат пълно право не само да общуват с лица от противоположния пол, но и да бъдат интимни с тях.

Нормално ли е да си в свободни отношения, но да ревнуваш партньора си?

Да си официално в свободни отношения и да ревнуваш – това е нонсенс, коментира психологът. Това означава, че някой от двамата неправилно разбира смисъла на тази дума. Или пък двамата не са си определили точно и ясно формата и границите на връзката. Главната разлика на свободните отношения от класическите, че на партньорите им е забранено да ревнуват. Освен това формално в двойка те могат легално и без да се крият да разглеждат някакви други варианти със спътника на живота си или с интимния си партньор.

В обичайните отношения хората изхождат от това, че техният партньор не е временен, транзитен пътник, а спътник в живота, втората половинка завинаги. От тук и ревността, изискването от партньора да се въздържа от контакти с лица от противоположния пол, стремежът да осъществяват пълен контрол.

Тогава защо са им нужни свободните връзки?

Самата същност на свободните отношения във всяка форма е проста: хората желаят да удовлетворяват своите изисквания – изцяло или частично, в секса, общуването, бита, финансите, но като при това да не поемат пълни ответни отговорности. Или пък имат желание за поемане на отговорност, но нямат време или пари, нямат жилище, учат, работят. А така на фона на несъзнателните си биологични потребности при сексуалното общуване, плюят на тези социални дефицити. Форматът на свободната връзка им помага поне известно време да поддържат сексуалното общуване, без да харчат пари и да губят излишно време.

При кои случаи свободните отношения могат да успешни, в кои не?

Ако устройват и двамата партньори, това може да продължи дълго и обикновено завършва със спокойна раздяла. Но ако това устройва само единия партньор, това не продължава дълго и обикновено такива отношения завършват със скандал. След него или променят формата на връзката си към по-сериозна, или се разделят. Ако това не устройва никой от двамата, те разговарят сериозно и повишават степента на сериозност на връзката си.

Може ли свободната връзка да спаси брака или дълъг съюз между партньорите?

Отказът от частичните свободни връзки просто дават технически възможности по-легално и по-комфортно в морално отношение двойката да опита да развие друг вид връзка. Включително до напълно свободен секс с други партньори.

Най-често отказът от свободните отношения убива връзката въобще, коментира психологът. Ако в другите връзки всичко се е оказало по-лошо, отколкото в предишните, партньорите могат да ги презаредят, да ги разклатят, да поговорят и да ги издигнат на ново стъпало, включително и до напълно сериозна връзка.

Но има проблем: ревността заради миналите лични или сексуални контакти обикновено като сярна киселина, започва да разяжда дори формалното засилване на връзката и задължително всичко се влошава в настоящето или бъдещето. Като цяло, ако обратното връщане към свободните отношения все пак помага да се спаси от раздяла двойката, за съжаление мъжът и жената могат да се разведат след сключването на брак. Тогава заради ревнуването и обидите им могат да страдат и децата.

Така че, ако говорим честно, отказът от свободна връзка или въобще не работи, или преодолява проблемите само за известно време.
Свободните връзки най-често са мъчителни от психологическа гледна точка - по правило за единият от партньорите. Но понякога и за двамата едновременно, ако те дълго време са се стеснявали да си кажат заветните думи: „Обичам те!” или пък „Извинявай, по-добре е да се разделим”.

Като цяло нека в началото свободните връзки да продължават колкото може по-кратко, а в крайна сметка нека ги няма изобщо, съветва психологът.