Той отказа да прави секс с мен, защото съм ваксинирана

Чували ли сте поговорката “Човек и добре да живее, понякога стига до приложение за запознанства”. Шегувам се, разбира се. Истината е, че две от най-сериозните връзки в живота ми са произтекли точно от онлайн пространството, но трябва да призная, че понякога се изисква доста работа и водене на едни и същи безсмислени разговори.

Затова когато получих съобщението “Помниш ли ме?”, ми стана досто любопитно и си помислих, че поне този път ще прескочим опознавателните глупости. Оказа се, че ми е писал мой съученик, с когото не се бяхме виждали от поне 15 години. Ще го нарека Иван. Иван беше от харесваните момчета в класа, имаше страхотно самочувствие и много му вървеше с момичетата. Тогава бях на мнение, че е твърде висока топка за мен и затова дори не съм и мечтала да бъда негово гадже.

Има нещо много симпатично в това човек от миналото ти да се включи и да разбереш как се е стекъл живота му. Оказа се, че Иван е станал татко много рано, една бърза забежка го е направила неочаквано баща. Опитал се да направи най-доброто, предложил брак, който само няколко години по-късно се сринал.

Близо седмица си говорихме почти ден и нощ и накрая дойде въпросът “Кога ще се видим на живо?”. Трябва да си призная, че го чаках с нетърпение, пулсът ми веднага се ускори и исках да изкрещя “Сега, веднага!”. Направих се на кул мацка и написах едно студено “свободна съм през уикенда”. Зачаках с трепет отговора му, но това, което прочетох буквално ме втрещи: “Супер, само ми кажи, че не си от лудите, които се чипират”.

Толкова бях изумена, че препрочетох изречението няколко пъти. Бях от първите хора, които се редиха на опашка, за да се ваксинират, абсолютно убедена съм в ползата на ваксините и смятам, че това е най-бързият и правилен път да се върнем към някакъв вид дълготрайна нормалност. Явно обаче Иван не беше на същото мнение.

“Питаш ме дали съм се ваксинирала, нали така? Това би ли те притеснило по някакъв начин” - написах аз студено. “Харесвам те още от училище, но нямам желание да разменям течности с ваксиниран човек.” Бях още по-втрещена от отговора му и реших, че не съм го разбрала добре. “Ако правим секс, ще си разменим различни телесни течности, а аз не вярвам на ваксините.” - уточни той позицията си.

В този момент осъзнах, че с Иван живеем в два тотално различни свята, които е много трудно да се срещнат, да не кажа почти невъзможно. Пандемията ни раздели още повече на про и анти ваксъри, на хора за и против мерките, на хора които вярват на науката и на такива, които търсят конспиративни теории. Изводът тук може да бъде само един: на някои неща им е писано да не се случат, а изглежда, че пандемията ни остави много малко място за любов.