Влюбих се в мъжа на най-добрата ми приятелка и не съжалявам

Никога не съдете другите, защото животът винаги си намира начин да ви постави в ситуация, в която да сторите нещо, което мислите, че не бихте направили. И обикновено го прави по забавен начин, за да усетите, че не сте божествени и безгрешни. Ето защо решихме да ви изправим пред едно предизвикателство, а именно да ни споделите какво мислите за историята, която предстои да прочетете в следващите редове, без да бързате да осъждате главната героиня.

„Аз съм Наталия, на 40 г. и най-накрая реших да споделя историята си... Дълги години имам честта да обичам и да съм с най-добрия мъж на света. Той винаги е до мен и ми помага в абсолютно всичко. Но също така той е съпруг на една моя изключително близка приятелка... Ето как се случи всичко:

Преди 10 г. останах вдовица, мъжът ми загина в катастрофа. Преживях го адски тежко и честно казано, дълго време не знаех как ще продължа живота си без него. Ходих по психотерапевти, пиех хапчета, всички предполагаха, че това ще е временно състояние. Другият огромен удар, който дойде веднага след това беше, че родителите на съпруга ми взеха 10-годишния ни син и аз дълго време не можех да го виждам и това напълно ме съсипа. Буквално бях на ръба от самоубийство, докато един ден не срещнах помощта на Виктор. Той е съпруг на най-добрата ми приятелка Яна и двамата ми помогнаха много. Говореха с мен, разсейваха ме. Но в един момент Яна започна да се изнервя от настроенията ми и реши да спре срещите ни. Само че Виктор продължи да ми помага и да разговаря с мен.



Усещах как с всеки изминал ден двамата ставахме все по-близки. Помежду ни се зароди любов и все още полудявам, когато го прегърна и усещам аромата му. Започнахме да излизаме и си прекарвахме чудесно. Само двамата. А само няколко седмици по-късно се сближихме не само като приятели, но и като мъж и жена. Сякаш изведнъж напълно забравих за Яна и се отдадох на хубавите чувства, които започнах да изпитвам към Виктор. Беше ли ми съвестно? Съвсем не! Помислих ли за чувствата на приятелката си? Не. Просто реших, че не е срамно да започна да живея отново и не трябва да се притеснявам от чувствата си.



Започнахме да прекарваме всички почивни дни заедно. Тримата. Яна сякаш нищо не подозира, но честно казано, не вярвам, че е така, макар и с Виктор да се прикриваме много добре. Тази ситуация продължава вече няколко години и аз неведнъж поставих въпроса да се съберем официално, а той да се разведе с Яна. Но той отказва, защото тя ще се почувства много предадена и аз се съгласих с това. Също така двамата имат три деца, което допълнително усложнява ситуацията. Истината е обаче, че се измъчвам, защото не мога да продължавам повече така – да гледам приятелката си в очите и в същото време да спя с мъжа ѝ.

Преди няколко месеца майка ми почина и Виктор беше до мен през цялото време. Яна също, но тя отново се отдели за моя радост. Няколко дни той не спираше да ме утешава и да ми помага със събирането на вещите на мама. Срам ме е да кажа, че това са едни от най-хубавите ни дни заедно.



И към днешна дата тази объркана ситуация продължава. Не знам до кога ще мога да издържа да се правя на приятелка и в същото време да съм любовница. Често си представям как Виктор и Яна се развеждат и той идва да живее при мен и си раждаме дете. Просто искам ново начало с него, а с всяка изминала година това изглежда все по-невъзможно. Чувствам се толкова безнадеждно, нямам никаква представа какво трябва да направя. Как се обича съпруга на приятелка? Тези въпроси не ми дават мира нито ден. Понякога си мечтая как Яна си намира нов мъж, това би било прекрасно! Но сигурно щастливият край е само във филмите и това никога няма да се случи.“, Наталия

Вие, читатели, как мислите? Докъде ще доведе тази сложна и заплетена ситуация и как бихте постъпили вие, ако бяхте на мястото на нашата героиня?

Четете още: 33 въпроса, с които ще опознаете добре мъжа до себе си