Да подкрепиш любимия, да му помогнеш да преживее тежък момент или тежък махмурлук, да бъдеш винаги до него, да намериш общ език с приятелите му… Отговорът на въпроса „Как да се омъжа щастливо“ сякаш е ясен! В този сценарий липсва само едно – желанията на самия мъж. Консултирахме се с психолог, за да уточним защо най-добрите и грижовни момичета страдат във връзките си.

Кои героини от приказки, филми и анимации сте обичали като малки? Герда, Пепеляшка, малката русалка? Или някой от съвременните персонажи, например Катнис от „Игрите на глада“?

Затворете очи и се опитайте честно да си спомните. Ако се сетите например за Герда, най-вероятно изпитвате трудности в живота и в любовта. Минавате през изпитания, дълъг път сред снежната пустош, сълзи и борба. Това е сценарий на жената-спасителка или серийната съпруга на алкохолик, студен мъж, работохолик и други недостъпни партньори.

Триъгълните миражи на любовта

Както се оказва, под всички връзки с апостроф „тук нещата са сложни“ обикновено се крие любовна зависимост. Защо? Ако не става дума за зависимост, всеки човек може да различи кое е добро и кое е лошо за него, да избере за себе си поне по-малкото зло. Например да предпочете не мазна храна с изтекъл срок, а нещо по-полезно и апетитно. Човек, страдащ от зависимост, също отличава доброто от лошото, но тези два полюса постоянно си променят местата в главата му. Равнодушието и грубостта периодично му се струват признак на сила, а грижовността започва да му изглежда като заслужаваща презрение слабост. Разбира се при такава каша в главата нещата ще са от сложни по-сложни.

Какво се намира в центъра на подобни отношения, определящи цялата последвала динамика? Триъгълникът на Карпман. Вътре в този триъгълник участниците постоянно играят три роли – на спасител, на преследвач и на жертва. При това обаче всеки започва своя ход от любимата си позиция. В тази статия ще ви разкажем за спасителките – добрите и силни Герди, които преодоляват препятствия, следвайки своето момче с ледено сърце. В реалния живот не е като в приказките – момчето си остава студено, а препятствията само стават все повече с годините. Защо?

Герда нали е такова силно и благородно момиче с горещо сърце, пълно с любов и добри намерения. Как да не я обича човек? На теория е невъзможно, а на практика тази добра душа абсолютно несъзнателно, но много упорито започва (и продължава) всяка своя връзка от позицията на търсене на слабост у партньора. За по-ясно ще ви разкажем историята на Катя.

С любов и целеустременост

Катя още в горните класове от гимназията си избрала годеник. Димо отговарял на всичките ѝ критерии – бил красив, харесван, умен, перспективен. Е, имал и един-два незначителни недостатъка. Обичал женското внимание, а и момичетата го харесвали, при това си падал по излизанията и пиенето с приятели. Катя била сигурна, че ако само почака и изтърпи малко, всичко ще се оправи.

Докато чакала този миг обаче, се запознала с приятелите му, заедно ходили по барове. Тя търпяла, когато той я пращал да си върви след поредната бурна нощ (каквато била всяка петъчна вечер), идвала на сутринта със супичка и чакала от жилището на любимия ѝ да си тръгне поредното момиче. Ясно ѝ било, че всичките тези забежки не значат нищо за Димо, просто го тресе хормонът и приятелите му му влияят зле. Той щял да изтрезнее, да порастне и да оцени всичките месеци, а после и години, в които тя го чакала покорно.

В своите представи Катя била търпелива и мъдра жена, която се бори за щастието си. А и не само за своето щастие – Димо само с нея би бил щастлив, а с други щял да се пропие или да се зарази от нещо. Катя не си признавала, че ако не беше ходила при него, ако не се беше сприятелила с майка му и не му беше писала курсовите работи, той отдавна щеше да я е забравил. Или пък щеше да я запомни най-сетне – но на кой му стиска да провери? За нея било важно да намери нещо, с което да му бъде полезна. Всеки негов лош навик бил за нея добре дошъл. Но тя така и не се опитала да разбере какво би искал самият той. Първо – защото той можел да иска нещо глупаво, и второ – можел да иска нещо, което тя да не може да му даде.

Историята завършва по следния начин. Катя се омъжила за Димо след 10 години „приятелство“. Успяла да забременее, а майка му, която била безспорен авторитет за сина си, го убедила, че е време да създаде семейство. Но как живеят те сега? Димо продължава да пие и да кръшка, не се интересува от детето, което се е превърнало за него в хомот, държащ го в омразния му брак. В кариерата нямал успех. Катя това я устройва – ако мъжът ѝ още имаше сили и амбиции да избира накъде да върви животът му, щеше отдавна да я е напуснал. Щеше да отиде при друга жена или да заживее сам, без да яде повече омръзналите му супички.

Близките приятелки на Катя я смятат за невинна мъченица. Димо е смазан от чувство за вина и срам и е в безизходна депресия. А тези чувства често водят до алкохолизъм. Но какво от това – нали си имат семейство и всичко им е като хората? Катя си мечтае за второ дете, но „има да го кандардисва този мързеливец“…

Защо той не я е обикнал?

Отговорът е прост. Помните ли как се е размразил Кай? Герда е заплакала и е стопила сърцето му. Ние не ви караме да плачете – това е просто метафора, че е време да се предадеш. Просто да решиш за себе си, че всички инвестиции са изгубени, да простиш на любимия и да го оставиш да си върви.

Обикновено клиентките на сеанс при психолог задават съвсем друг въпрос: „А как трябваше да се държи тя, за да я обикне той все пак?“. Именно това е първият признак на непреклонната победителка (а тоест спасителка). Тя вече е вложила толкова сили, толкова време, толкова подаръци и надежди. Любимият ѝ е глътнал инвестиции като за три хепи енда. Сега тя непременно трябва да го накара да я обикне и да се ожени за нея. Да намери слабото му място или да му създаде такова, за да започне да му помага. Да го накара да гладува, а после да го лекува с банички.

Ето заради това Димо не е обикнал Катя. Било му е скучно с нея, той се е уморил от упреците ѝ, от чувството за вина, от натрупаните към нея дългове и от натрапените услуги. Не е могъл да я обикне, защото се е превърнал в слаба жертва, в момченце, чиято майчица (а тоест Катя) знае по-добре дали то трябва да си играе навън или да вечеря.

Ако Катя беше пробвала да си позволи да не победи, вероятно щеше отдалеч да види какъв е всъщност Димо, какви са мечтите и желанията му. Можеше да се окаже, че най-важното за него са личното му пространство и свободата му. Можеше след известно време той сам да дойде при нея и да започнат една различна, щастлива и здрава връзка.

Ако търсите друг „хепи енд“

Ако историята на Катя ви се струва приятна перспектива, рецептата е ясна – търпение, упорство, приятелство с майката. Най-добре ще е да се научите да не забелязвате нещата, които не ви харесват. Ако си изберете подходящ съвестен мъж, може би не от първия път, но от втория или третия всичко ще се получи. Както е казал Димо, „Всеки си мечтае за такава жена, която да го обича и да се грижи за него. Защо аз не изпитвам нищо към нея?“.

Ако пък искате да имате различна, не толкова „сложна“ връзка, ще трябва известно време да анализирате себе си. Разбира се анализът на различните сценарии не решава проблема, но за начало можете да пробвате следното:

- Спомнете си как започват обикновено връзките ви. Забелязвате ли у себе си поведение на спасителка?

- Коя от героините от приказките бихте нарекли своя любимка? Тя защо ви харесва толкова, кои нейни качества ви привличат?

- Какво стои за вас зад тази роля? В семейството ви имало ли е такива примери за подражание?

- Кои са тригърите ви – спусъците за смяна на ролите? В кой момент например от спасителка се превръщате в жертва?

- Какво казва вашето ранно и надяващо се „аз“ за партньора?

- В какви партньори (и намиращи се в коя ролева позиция) вие обикновено се „вкопчвате“? Ако ви е трудно да определите ролята, то опишете чертите на характера или си спомнете кои са любимите ви мъжки персонажи от филмите. Какъв характер имат те?

- Как и кой обикновено слага край на връзките ви?

Когато опишете подробно своя сценарий, ще започнете да подхождате по-осъзнато към избора на партньори и към действията си. Изборът и съзнателността не са окови и задънена улица, а път към една нова приказка. Например такава: „Имало едно време едно момиче и то много искало да се омъжи. Но дълго време се чувствало нещастно, защото момчетата, които му харесвали, изобщо не го обичали и не го ценили, колкото и да се стараело. И един ден всичко се променило…“.