Когато човек взима решение да се разведе, той е сигурен, че връзката е приключила и че трябва да се раздели с половинката си. Но проучванията показват, че една трета от разведените двойки съжаляват за решението си. Защо много хора впоследствие смятат развода за грешка?

Проведените анкети показват три основни причини за съжаление за приключилия брак:

1. Отношенията с децата. След време разбираме, че децата ни не са преживели развода толкова леко, колкото сме се надявали да стане това. Често бившите съпрузи са принудени да делят имущество или да сменят местожителството, при което детето губи не само родителя, който си тръгва, но и родния си дом. Освен това децата могат да не простят на човека, който напуска семейството. Най-често в тази роля се оказва бащата – и отношенията му с децата се усложняват. Но понякога „лоша“ излиза и майката, която според детето е принудила татко да си отиде.

2. Липса на близост с новия партньор. По ниво на стреса разводът стои на второ място (на първо място е смърт на партньора). На човек са му нужни средно три години, за да преодолее болката и да продължи напред. Опитът обаче показва, че повечето разведени си търсят нов партньор и дори се женят още година-две след раздялата.

Към това решение ги тласка чувството за самота и празнота, а понякога и финансовите трудности. Старите проблеми се задълбочават от това, че човек не си е дал време да ги осъзнае. Те навлизат с нова сила в новата връзка, за която разведеният не е готов психически. Затова с новия партньор изведнъж се чувства по-нещастен, отколкото е бил в съсипания си брак.

3. Носталгия по миналото. Времето и разстоянието ни позволяват да видим в нова светлина партньора, когото сме изгубили. Той започва да ни липсва. Излизаме с други хора и изведнъж осъзнаваме колко прекрасни качества не сме ценили у бившата си половинка, съжаляваме, че сме приемали доброто като даденост.

Самият развод – мнение от специалисти

До развод най-често се стига в резултат на остър емоционален конфликт. Но след известно време афектът губи силата си, човек е склонен да забравя обидите. Някои от тях просто ги надраства, преосмисляйки миналото. Други ги игнорира, когато се задействат неговите психологични защитни механизми. Трети се изместват от нови проблеми, които ангажират изцяло вниманието му.

Хората, които съжаляват за развода, се сблъскват с факта, че след вземането на това крайно решение животът им не е станал по-щастлив. Причина за страданията им често е недоволството от себе си, което се проектира върху недоволството от партньора и брака.

След раздяла човек търси утеха в спомените си, докато истинското му спасение е готовността за дълбока личностна промяна. Първото импулсивно желание да зачеркнеш партньора от спомените си повлича и отричане на онази част от теб, която е била свързана с несполучливата връзка. Опитваш се да забравиш един макар и болезнен, но важен житейски опит.

Последвалото съжаление за развода е сигнал – ако искаш да продължиш напред, е важно да приемеш онази отхвърлена заедно с партньора и брака част от личността ти, от твоя опит. Този етап на прощаване с миналото е необходим за осмисляне на настоящето. Можем да го преживеем и дълги години след развода.

Разбира се, колкото по-рано – толкова по-добре. Но всеки човек си има своя ритъм на движение. Важното е в крайна сметка да се стигне до това. Ако хората не си признаят, че съжаляват, това може подсъзнателно да съсипе следващата връзка или да прерасне в скрито недоволство от новия партньор. А това недоволство във всеки един момент може да доведе до поредния разрушителен конфликт.