Септември вече е към края си, а новият работен сезон кипи на пълни обороти. Ставаме сутрин рано, бързаме, захващаме се с належащите задачи и сякаш пропускаме малките моменти от деня, които е редно да отделяме за релакс, вкусно хапване и за онази отдавна забравена наслада от нищоправенето, която италианците обобщават с израза dolche far niеnte.

Коучовете по личностно развитие ни учат да планираме и програмираме - както щастието, така и успеха си. Те казват, че всяко голямо пътешествие започва с една единствена малка крачка. Затова днес аз ще ви разкажа за моите първи стъпки по пътя към перфекционизма.

Защото моето пътешествие започна с... обяда.

Винаги съм смятала, че нямам време да си приготвям храна. Затова редовно "оцелявам" с нещо взето набързо в обедната почивка, която така и не успях да се науча да ползвам по предназначение. Преди няколко месеца, обаче, моят треньор във фитнеса седна на сериозен разговор с мен и резултатът е налице - аз съм нов човек, който всяка сутрин си приготвя малък сандвич за офиса.

Разказвам ви всичко това, за да ви мотивирам и защото вярвам, че ако приложите подобен подход само за една седмица, ще усетите разликата. А тя е голяма. И резултатът е вкусен, полезен и най-важното - създаден с любов от вас за вас.

Да приготвям собствения си обяд се оказа занимание, което отнема около 4, 5 минути. Грешала съм, като съм смятала, че нямам време. И като един горд представител на породата, която си носи обяд в работата (доскоро у нас това се приемаше някак за срамно, но сега е въпрос на грижа за тялото и талията ни), аз ви давам няколко идеи как да нахраните душата и стомаха едновременно с нещо вкусно, лесно и не на последно място - приготвено с внимание.

А когато говорим за сандвич, има едно крем сирене, чиято нежна текстура допълва всеки резен хляб по неповторим начин - Philadelphia. Аз лично си имам няколко любими вкуса, но класическата Philadelphia и нейния Light вариант, както и тази с копър, са ми в тоталния ТОП 3 на всички времена.

Пробвах, разбира се, и добрата стара рецепта с масло, но резултатът в средата на деня е по-скоро лош: маслото се е разтопило, хлябът е поел от влагата му и, честно казано, удоволствието от домашно приготвената храна не е пълно.

Затова залагам на Philadelphia, защото тя остава като равномерен слой върху хляба, без да се разтича и дава на небцето едно свежо усещане, което сякаш само това крем сирене може да ни донесе - истински млечен вкус, който обожавам.

Philadelphia e мека, нежна и сякаш е създадена, за да прегърне филията. Добавям малко плодове (боровинките са ми любими) или свежи зеленчуци и сандвичът за офиса е готов! А в дните, когато искате да се поглезите, вземете пример от мен - малко пушена сьомга и краставички, няколко листа зелена салата и сандвичът с Philadelphia е готов. Той остава свеж цял ден и изглежда сякаш току-що е направен, заради страхотната текстура на крем сиренето Philadelphia.

Добавяйки от любимото ми крем сирене към обяда за офиса аз знам, че спестявам една излишна доза калории за талията си, защото сандвичите с масло са доста по-високо енергийни.

Варени яйца, шунка или просто няколко почистени от костилките маслини - сандвичът с Philadelphia ще донесе на деня ви щипка приказен вкус.

И ако пиша всичко това, то е за да ви мотивирам - опитайте една седмица да приготвяте храна за офиса. Сложете в кутията за обяд два сандвича, един плод и се усмихнете широко, преди да затворите капака. И не ме питайте защо е тази усмивка. Тя е заради всички онези дни, в които сте хапвали не дотам добра храна на обяд. Оставете ги зад гърба си. Защото само вие можете да приготвите храната си с любов. От вас за вас, нали?