Добра идея ли е да се откъснем от работните ангажименти и да отидем до най-близкия парк, за да се отдадем на нашата практика навън, вместо да останем в студиото или и у дома? Не е ли прекрасно да се наслаждаваме на синьото небе над нас, да се вдъхновяваме от дърветата за балансиращите пози и с едва доловима усмивка да усещаме как стръкчета трева гъделичкат стъпалата, докато сме отпуснати в шавасана. С кожата си да чувстваме нежната топлина на слънцето и навярно лекия летен ветрец, който носи стабилност във всяка асана. Да чуваме как жуженето на насекомите и песните на птиците се сливат с нашето „ом”. Мислено си представяме тази прекрасна картина и практиката, която се случва с лекота... с напълно естествен ритъм.



Мнозина от нас жадуват да сбъднат своите йога фантазии и да си подарят практика на открито, но тези очаквания не винаги могат да се превърнат в реалност. В действителност земята в парка често е грапава и с неравна повърхност – и това е предизвикателство не само при изпълнението на балансиращите пози, но и при асаните в легнало положение. Факторът „време” също е решаващ, особено в твърде горещите летни дни.

Независимо от съзнателните опити да се концентрираме с еднонасоченост в настоящия момент, често умът ни се разсейва от всевъзможни външни звуци – аларми, звънци на велосипеди, коментари на случайни минувачи и техните любопитни деца. Може ли някой наистина се отпусне в шавасана – на публично място и в динамична градска среда – и да се довери напълно на процеса при тези обстоятелства? Именно заради отговора на този въпрос през повечето време мнозина от нас избират да практикуват йога на закрито.

И все пак никога не е късно да преоткрием усещането за себе си и за йога навън, сред природата. Именно в тези моменти се учим да спираме контрола за нещата извън нас, да приемаме неочакваните изненади и просто да следваме естествения поток.