Цвета Герчева

Обожавам вкусната храна! Тя просто ми носи удоволствие и за нищо на света не мога да се откажа от него. Колкото и да си говорим за диети обаче, съм установила, че когато хапваме качествени продукти, от тях не се пълнее. Затова се включих в този блог - искам да ви разкажа за добрите и полезни съставки, за любимата ми пица и изобщо за по-вкусната страна на живота.

Езда, пица и залез над София

08 септември 2017 | 12:15
3753
0

Има някаква магия в разходките в гората, особено когато вече е септември и по пътеките ухае на есен и суха шума. И макар топлината на лятото все още да не си е отишла, залезите над София стават все по-студени. Обичам да ги наблюдавам някъде от високо, затова често след работа паля колата отпрашвам към Витоша. Е, трябва да ви издам и една тайна - най-красиви са, когато ги гледам от гърба на коня.



От малка яздя и винаги когато паркирам пред конюшнята се чувствам все едно току щом съм излязла от дълъг релаксиращ масаж. Само че тук ефектът е мигновен - не отнема повече от 5 секунди и вече усещаш себе си по един различен начин.

Помириша ли сеното и конете вече нямам търпение да хвана юздите и да поема към любимите ми тайни пътеки около Златните мостове и Княжево.

Днес ми оседлават една страхотна кобила. Истината е, че тя си знае пътя перфектно и няма нужда от никакви наставления - руса и съвсем леко непослушна, Бети си е истинско предизвикателство за всеки ездач от моята категория (заклет аматьор с наченки на яко шубе).

Оставям я да ме води, наслаждавам се на последните слънчеви лъчи над София и в един момент усещам че съм огладняла....ужасно много.

В базата си имаме традиция - почти всяка езда завършва със сладка раздумка, нещо вкусно за хапване, смях и жокейски лакърдии до припадък.

И така след час разтоварваща езда, всички сме гладни, а в никакъв случай не сме в състояние да посетим ресторант ( леко сме кални, леко сме потни и ухаем на  коне - не сме идеалната компания за маса). Затова решението се взима на мига - ще поръчаме пица.

Звъним в Domino's, пицата пристига страшно бързо и още докато махаме седлата от конете и прибираме юздите, в базата ухае на прясно изпечено тесто.

Сядаме да хапнем направо на сеното - отваряме кутиите, а пицата още е толкова топла, че пари. Никога не съм получавала толкова гореща пица.

Поливам парче "Чик-чи-рик" с малко сос (Domino's имат страхотни сосове, добре че момчетата се сетиха да поръчат, когато се обадиха) и се наслаждавам на една малка вкусова Нирвана. След езда всичко ти се струва средно между 5 и 10 пъти по-вкусно, а тази пица е просто уникална - с моцарела, крехко пиле, царевица и топено сирене - балансирана и едновременно много богата. Хапвам я с гледка към Витоша и хич не се притеснявам, че още съм с калните ботуши.

Специално за вегетарианците в компанията сме взели и нещо без месо. Обаче също толкова вкусно.

Преди да си тръгна от конюшнята получавам люти закани - да идвам по-често и да не занемарявам разходките с Бети. Трудно ми е да обещая- графикът ми е като на всички останали - ужасен с главно У. Обаче се заканвам по-често да намирам време за малките удоволствия от живота, като вкусната храна, ездата, залезите и свежите хора.

Всъщност - последното е най-важно. Трябваха ми толкова много години, за да се науча, че приятната компания прави пицата още по вкусна. И в живота е така - споделиш ли някоя радост с приятел, все едно си я удвоил.

А вие кога ще избягате от офиса за един бърз залез?



*Този материал се осъществи с помощта на страхотния екип на Конна база "Нова Звезда".
 

Цвета Герчева

Главен редактор