Цвета Герчева

Обожавам вкусната храна! Тя просто ми носи удоволствие и за нищо на света не мога да се откажа от него. Колкото и да си говорим за диети обаче, съм установила, че когато хапваме качествени продукти, от тях не се пълнее. Затова се включих в този блог - искам да ви разкажа за добрите и полезни съставки, за любимата ми пица и изобщо за по-вкусната страна на живота.

София - лятна, тиха и вкусна

25 юли 2017 | 16:00
4785
0

Топла и самотна - в летните следобеди София носи магията на забързания град, за кратко изоставен от обитателите си. Тишина, почти никакви коли и възможност да се насладиш на малките неща - разходката из центъра ми навява една забравена от детството наслада. Никога не пропускам възможността да походя по топлите тротоари и да остана за няколко часа насаме с мислите си. Просто обичам този мой таен столичен ритуал.

Минавам покрай "Света Петка" - толкова специално и енергийно място, разхождам се край Ларгото, крача през античния римски път под ЦУМ и не спирам да се изумявам колко малко познавам града си.

Вкопан в основите на "Света Петка" откривам античен барелеф с флорални мотиви. Вероятно на около 20 века, това парче бял мрамор все още носи усещането за култура, стил и красота. Да, в света има неща, които са непреходни. Ние днес ги наричаме класически, но мисля, че това не е точната дума.
Минавала съм хиляди пъти от там, а чак сега забелязвам малката стела.

Вече е късен следобед и огладнявам като за световно. Минавам покрай симпатичната възрастна дама, която открай време продава гевреци срещу "Шератон". Винаги е спретната, с грим, прическа - една страхотна жена, която не се отказва от желанието си да живее достойно и да припечелва по мъничко с ежедневен труд на открито.
Истината обаче е, че съм много гладна и с едно гевчече няма да реша проблема. А не искам да сядам някъде - предпочитам да се разхождам и да попивам от чара на лятна София, който само след месец ще изчезне.

Намирам идеалното решение - минавам през Domino's на бул. "Стамболийски" и взимам една топла пица. Става точно за 6 минути и е ужасно ароматна.


И даже един такъв дъхав следобед да няма нужда от никакви подправки, взимам един сос с мед и горчица - мразя да се лишавам от финалните детайли на всяко чакано удоволствие.


Решавам да седна на някоя пейка на "Витошка" за няколко минутки и да похапна. Улицата е оживена - пълно е с чужденци, говорят всякакви езици и изглеждат така, сякаш нашата стара София наистина им харесва.


Посядам за минутка, отварям кутията и ме лъхва такъв аромат, че чак сега разбирам, колко съм била гладна. Харесвам качествената храна, особено когато съм сигурна, че съставките, от които е приготвена са наистина добри. А що се отнася до Domino's - в тях съм напълно сигурна и знам, че не правят компромис с качеството. Заемам се веднага с хапването.  Ммммм....вкусно изглежда!

Посягам да отчупя първото парче, когато край мен минава възрастен бездомник. Виждам как ме гледа. Поглеждам го и аз и се замислям - дали има рецепта за щастие? И кое е правилното в този живот...Има ли смисъл да се стремим към кариера, пари и вещи, когато радостта може да бъде в едно парче пица. Всъщност, всичко е в нашите ръце и всеки ден взимаме своите малки решения. Днес аз се отказвам от моята толкова вкусна пица. Ще направя едно много малко добро.
Сядам до бездомника и го каня да сподели моя късен обяд. "Благодаря ви, бях много гладен", казва ми той и вади от торбата си пластмасови прибори и няколко бутилки с напитки, които е намерил на боклука.

Оставам да си поговорим. Пита ме как съм. Отговарям с една дума, но не смея да го попитам същото. Обаче той сам споделя - "Аз благодаря всеки ден на Бога, че съм жив и съм добре."

Оставям го да хапва на спокойствие. Днес изгубих няколко парчета топла пица, но успях за мъничко да погледна в очите на един бездомник. И даже и да ви се струва страшно, там имаше щастие.
И въпросът изобщо не е дали съм останала гладна. Веднага свих отново през Domino's и хапнах. Но не спирам да си мисля за тези силни очи, които само за миг ми разказаха цял един живот. Обичам да се скитам из София през лятото. Понякога откривам щастието на толкова неочаквани места!

Цвета Герчева

Главен редактор