Дали заради ЕГН-то, което започва с 86 и напоследък почти се е изравнило с цифрите на кантара, или заради годините в университета, в които ми се наложи да изчета поне 30 розови романа, вярно класически, но с много влюбен сюжет, но ето че с времето все повече се убеждавам, че не всичко е любов. Понякога са важни и жестовете, вниманието, грижата, мисълта, че някой иска ти да си добре, да си щастлив и спокоен. Това са много простите на пръв поглед неща - те могат да се съберат в първите 3 изречения от увода на всяка книга.

Вярно, бурните емоции са солта на този живот, но много мъничко след тях идва онзи момент, в който се прибираш след работа, взимаш бърз душ и имаш нужда да чуеш само едно нещо, което звучи горе долу така: "Как беше денят ти, искаш ли чаша вино, купил съм ти от любимите сирена, хайде почини си, аз ще сложа масата". За щастие моят любим е научен, че харесвам най-много сирената на Castello, ставам раздразнителна, ако вземе нещо друго. Казано на прост език - започваш да се влюбваш в жестовете и вниманието, малко след като вече си се влюбила в онези дълбоки кафеви мъжки очи... не че спираш да ги виждаш, вече просто ги гледаш с друг поглед.

И понеже Свети Валентин идва със страшна сила и сигурна съм, всички се чудим как да го празнуваме с любимия човек, при все че ресторанти и барове не работят, а невинаги имаме възможност да отделим време за уикенд на хотел, аз имам едно предизвикателство към вас. По-точно към момичето вътре във вас. Не, не ми казвайте, че някъде дълбоко в съзнанието ви няма една палава, мила, лековерна и фриволна девойка, която вие просто не показвате на външния свят, защото... един Господ знае защо. Така са ви учили някога. Е, тази година ви предизвиквам - Свети Валентин не бива да се празнува в хола по пижама. Оставям щурите идеи на вас. Пътешетсвие с влак до Искърското дефиле за два часа или пък таен пикник в багажника на джипа с пуснати задни седалки - празникът винаги е там, където се намира най-палавото ви, детински искрено аз.

А ако питате мен - аз обожавам пикниците на открито. Затова и този път Свети Валентин ще се празнува навън. Ако смятате това за прекалена волност - какво ще кажете за кратка вечеря на терасата вкъщи, но със свещи, светещи лампички и колонка с нежна музика? Вярно, ще е хладно, но хубавото вино и добрата храна оправят всичко.

А ако пък наистина имате желание за нещо вълшебно, ето как се справям аз с празнуването в няколко стъпки:

1. Намирам сгъваеми маса и столове. Лично аз нямам, звъннах на приятели къмпингари да ги помоля за техния комплект. Ако искате да си купите, вложението е около 50 лв. за всичко.

2. Намерих малка тайна полянка със сняг на Витоша.

3.Напълних кошницата с добро вино и любимите ми сирена Castello.

4.Успях да накарам любимия да се качим в планината, въпреки студа, като взех по няколко допълнителни дрешки и одеяла.

5.Той беше толкова щастлив, че каза, че по-хубав празник никога не е имал.

*Какъв е моят извод? Да, не всичко е пари. Не винаги е нужен 5-звезден ресторант, за да покажеш на някого, че го обичаш.

Един пинкник с много свещи на балкона също е изненада. Важното е да има хубаво вино и добро сирене. В моя топ 5 е новото меко сирене на Castello с трюфел (добавете малко препечени филийки или гризини и ще се влюбите ). Всъщност тайната е в съставките. Когато усетиш млечния наситен вкус, вече си сигурен, че това е един много добър продукт, който ти носи истинско удоволствие на небцето. И с обичта е същото. Вложете любов и се наслаждавайте на качеството. И не забравяйте - закваската в една връзка винаги е била и ще си остане в малките неща. В много малките неща.