Август е и никой не е в състояние да промени това. Докато слизам от хладните склонове на Стара планина, приключвайки едно от най-големите приключения в живота си (минах 270 километра по билото на Балкана пеша), вече вдъхвам от аромата на морето - така чакан и така желан.

Малко преди да хвана последната седалка на лифта за Калофер минавам през поляна със закъснели горски макове... И докато в полето те отдавна са прецъфтели, в планината все още е доста хладно и се натъквам на истински цветен килим. Откъсвам дузина, за да ми напомнят за това колко красива и различна е нашата България и паля колата към морето.

Дали заради вроденото ми желание за хубав живот, или от нестихващото ми желание за dolce far niente на всяка цена, но морските ми приключения напоследък се случват в уединение, тишина, далеч от хотелите и градската глъчка на големите курорти. Случват се в моя таен морски кът, който няма да ви издам. Но пък признавам си - имам своите ритуали, които никога не пропускам.

След дни прекарани в планината, шумът на вълните ме кара да мечтая за нови светове и океани, за дървени лодки, катамарани, среднощни танци край лагерния огън, плачливите китари на Коимбра и любимата ми фадиста в Лисабон.

Независимо как приключват дните ми обаче, морските сутрини винаги започват със солидна, вкусна, разточителна закуска. Защо ли? Защото кой знае кога през деня отново ще намеря време да хапна. Затова ставам винаги в 7.00, правя кафе и нещо вкусно за хапване. Може да е съвсем просто. Няколко рохко сварени яйца, препечени филийки, нарязан зрял на слънцето розов домат... все неща семпли и вкусни.

Дали този един час, посветен само на мен и любимите ми хора си има своя тайна? Разбира се. Както с всичко в живота, тайната е в съставките. И когато говорим за любов, и когато говорим за храна, секретният въпрос е в консистенцията, в качеството и в удоволствието.

Затова на масата ми тази сутрин има една кутийка, която сигурно вече сте забелязали. Издавам ви една кулинарна тайна - не я казвайте на никого - има ли добро масло на масата, храната е гарантирано отлична. Фен съм на Lurpak почти от момента, от който влязоха на българския пазар, а вариантът в който маслото е по-лесно за мазане, по-пухкаво и опаковано в кутийка, вече напълно ме убеди, че това е продуктът, без който хладилникът ми никога не остава.

В тази кутийка с надпис Spreadable е добавено съвсем малко количество растително масло, така че консистенцията да бъде по-лека, по-мека и удобна за мазане. Харесва ми, че мога да го сложа в чантата за пазар даже в най-толите дни и знам, че няма да се разтече докато стигна до вкъщи, а и признавам си - вкусът на масло, приготвено от свежо прясно мляко е просто приказен. Lurpak се прави по класическата технология без никакви компромиси в процеса и съставките на маслото.

Дали имам своя малка тайна? Разбира се. Казва се бохемска закуска. Организира се всяка сутрин, когато съм на морето, изпълнява се само в най-тесен семеен кръг и ми дава нещо, което никоя вещ не може: усещането за любов, грижа, наслада и онези мигове веднага след изгрев, в които мога да измисля перфектният план за деня. Плаж, разходка с малка лодка, пикник с приятелки или пък... е, оставям малко на въображението ви.

Едно е сигурно, каквото и да си представяте за летните дни, знайте, че те са магични и могат да ви изненадат с нещо още по-хубаво. От опит ви го казвам!