Сравнително малко са жените, които природата е дарила с добре оформено и стегнато дупе. Повечето представителки на нежния пол трябва да полагат неимоверни усилия - изтощителни диети, специални фитнес упражнения и различни професионални програми, за да се сдобият с мечтаните съблазнителни извивки.
Затова и веднага след естетичните операции за увеличаване на бюста се нареждат тези за моделиране на стегнато, идеално повдигнато и секси дупе.
Съществува ли универсален идеал за красиви задни части? Какви естетични интервенции се предлагат в момента, за да се оформи съблазнително дупе? Отговор на тези и други въпроси дава известният и високо ценен у нас и в чужбина пластичен хирург д-р Ангел Енчев.
Естетични корекции
Липосукция: намаляване и оформяне на дупето
Липосукцията се прилага за отстраняване на излишните мазнини и за оформяне на седалището и околните области с цел постигане на по-идеална форма. Препоръчва се за жени с непропорционални или безформени задни части, които се отличават с „четвъртит" ханш. Не е подходяща за жени, които имат излишна или отпусната кожа в областта на задните части, ханша или гърба. При липосукцията се влива течност в третираната зона за по-лесно отстраняване на мазнините. Може да се използва и ултразвук за разрушаване на мастните клетки преди премахването им. Тази процедура се извършва в лицензирано самостоятелно или болнично хирургично заведение под обща или местна анестезия, съчетана с интравенозно вливане на седативи. Резултатите са видими след спадането на отоците. Постигането на крайната форма може да отнеме до 6 месеца. Възможни са странични ефекти, като синини, отоци и скованост. Усилената физическа дейност трябва да се ограничи поне за 3 седмици. Някои от рисковете са инфекция, кървене, временни промени в чувствителността, поява на трапчинки, асиметрия, усложнения от упойката.
Vaser LipoSelection е нов вид липосукция на основата на ултразвук, която стопява мастните клетки, като е по-щадяща към кръвоносните съдове. Пациентите се възстановяват по-бързо, с минимални синини, отоци или болка. Методът използва ултразвукова енергия за разрушаване и емулгиране на мазнините чрез двуетапен процес, който позволява на хирурга да оформи областта с по-голяма прецизност. Обикновено пациентите се връщат към нормалното си ежедневие след 7 до 10 дни.
Решение ли е лифтингът с конци?
Сигурно сте чували за лифтинг с конци, прилаган на лицето. Някои пластични хирурзи използват специални конци с власинки, чрез които се повдигат тъканите не само на лицето, но също и в областта на седалището. Въпреки че може да звучи като атрактивна алтернатива на бодилифтинга, тази процедура е крайно противоречива и дълготрайните резултати от нея остават неизвестни. Фактът е, че това си е пак операция, и то често придружена с усложнения. В повечето случаи тъканите на задните части са твърде тежки, за да се поддържат от тези конци, и причиняват скъсването им. Енергичните упражнения засилват вероятността от такова усложнение. Ако това се случи, трябва да се отстранят скъсаните конци, което може да стане единствено по оперативен път.
Импланти в седалището: уголемяване
Процедурата е свързана с поставяне на твърди еластомерни импланти (които не могат да протекат) под (субмускулно), във (интрамускулно) или над седалищните мускули (субфасциално). Размерът на имплантите зависи от формата на тялото ви и от желаната закръгленост. Интервенцията е подходяща за жени, които нямат достатъчно собствени мазнини за присаждане и желаят по-пълни и заоблени задни части. Не се препоръчва за жени, които водят изключително активен начин на живот. Как протича операцията? Имплантът се въвежда през 5-6-сантиметров разрез, скрит в седалищната гънка. Най-често се прилага интра/субмускулното поставяне, за да се постигне заобленост в горната част на седалището, но не и за придаване на обем в долната част. За долната част се използват специално проектирани импланти, които предлагат значително увеличение на обема. През първите няколко дни след процедурата ще усещате дискомфорт. Активността трябва да е ограничена, но е важно да започнете да се разхождате веднага след операцията, за да предотвратите образуването на кръвни съсиреци.
Към нормална активност можете да се върнете след 6 седмици. Рисковете включват инфекция, кървене, кръвни съсиреци и усложнения от анестезията. Допълнителни усложнения е възможно да възникнат вследствие на импланти, които са се разместили или са станали видими под кожата, придавайки й неравен вид. Също така трябва да се има предвид, че веднъж сложите ли си импланти в задните части, отстраняването им би могло да доведе до обезформяне. Въпреки че тази процедура от няколко години набира популярност, повечето пластични хирурзи не са привърженици на имплантите в седалищните части. Операцията се свързва с редица усложнения, между които инфекции и избутване на имплантите.
Любопитни факти по темата
В продължение на над шест десетилетия победителките от конкурса „Мис Америка" се отличавали с неизменен коефициент между талия и ханш от около 0.7, въпреки постепенния спад в средното телесно тегло от 1923 до 1987 г. До същото заключение се стигнало и след анализ на 300 „супермодели".
Идеалното число 0.7
Повлиян от теорията на професор Сингх, според която привлекателността на човешкото тяло е директно свързана с пропорциите на талията и ханша, пластичният хирург от Южна Каролина д-р Том Робъртс е определил, че идеалният коефициент между талия и ханш (КТХ) е приблизително 0.7 и се отнася за представителите на всички етноси. Анализите на древни египетски и гръцки скулптури и статуи показват, че това идеално съотношение е издържало проверката на времето, въпреки променящите се идеали за красива фигура. Макар този КТХ да се запазва относително постоянен, д-р Робъртс отбелязва: „При повечето жени идеалната форма е свързана с културната принадлежност, а благодарение на новите методи става възможно да се подобри формата на седалището на всеки човек".
Различни култури - различни идеали
Привлекателността на ниския коефициент талия-ханш не е само американски феномен. Средният КТХ на кубинските танцьорки от школата „Тропикана" е 0.67, малко под „идеалния" 0.7. Това пропорционално предпочитание е било документирано в 18 други култури - както примитивни (южноиндийското племе сугали), така и напреднали (Англия, Хонконг). Феноменът също така личи и в днешното разнообразно американско население. Всяка етническа група смята дадени форми за най-привлекателни. Въпреки че азиатци, афроамериканци, латиноамериканци и представители на бялата раса по принцип имат различни естетични предпочитания, коефициентът, близък до 0.7, остава непроменен.
Афроамерикански идеал
Максимална закръгленост в цялата област, включително в страничните части на седалището и външната част на бедрата.
Азиатски идеал
Малки, но добре оформени задни части, които създават илюзията за по-дълги крака.
„Чувствен" идеал, бяла раса
Закръгленост в средната половина на задните части и заоблени или плоски странични части.
„Атлетичен" идеал, бяла раса
Малки, но оформени задни части, по-къси вертикално, умерена заобленост в горната и средната част и плоски странични части.
Латиноамерикански идеал
Закръгленост на цялото седалище, включително в страничните му части, и малко заобленост във външната част на бедрата.
Очаквайте продължение