Кафето е част от италианската култура до такава степен, че да не пиеш стимулиращата напитка е толкова странно, колкото да трябва да обясняваш ритуалите, свързани с пиенето й. Те самите са дълбоко вкоренени в местната култура и не винаги са лесни за разбиране от чужденците.

Всъщност, както при всеки уважаващ себе си култ, нарочно са направени трудни за разбиране, така че посветените могат да се разпознават в бара без да има нужда от чудато здрависване (което би довело само до упорити петна от капучино).

Някои могат да възразят, че италианският култ към кафето сега е църква, разпространена из целия свят, с клонове в Лондон, Дубай и Бора Бора.

Но въпреки че често сместа от кафе арабика е перфектна, чашите - точния размер и форма, кафе-машините - сякаш току-що донесени от Ботуша, италианските кафе-барове извън Италия почти винаги се приспособяват към местната култура, точно както преобладаващата част китайски ресторанти извън Китай.

Ако следвате примера на вашия местен еспресо доставчик на главната улица, рискувате да се отклоните от „правия път" при пристигането си в Италия.

В такъв случай, за онези, които искат да се приобщят към местната култура и да се превърнат в един истинки Лоренцо, който разбира от стила арабика, ето Десетте божии заповеди на Il Culto del Caffè:

1. Пий cappuccino, caffé latte, latte macchiato или каквато и да било форма на кафе с мляко само сутрин и никога след ядене.

Италианците потръпват при мисълта, че цялото това горещо мляко може да се приеме на пълен стомах.

2. Не проявявай несериозно отношение към кафето. Поръчването на фрапучино мента в Италия е като поръчването на единично уиски малц и лимонада с пръчица за разбъркване в пъб в Глазгоу.

Има само едно или две местни изключения от това правило, които са получили благословията на общия кафе-синод.

В Неапол ти е позволено да поръчаш un caffè alla nocciola - еспресо с пяна, със сметана и с аромат лешник.

В Милано пък можеш да впечатлиш местните, като поръчаш un marocchino - вид „обърнато" капучино, сервирано в малка чаша, която първо се поръсва с какао на прах, след това в нея се сипва мъничко мляко на пяна, а после се прибавя и чашка еспресо.

3. Не използвай думата "еспресо". Това е технически термин в италианския, а не всекидневна дума.

Тъй като еспресото е „фабричната настройка" и обозначава стандартната доза, единичното еспресо се нарича просто un caffè.

4. Позволено ти е да поръчаш un caffè doppio (двойно еспресо) ако искаш, но трябва да знаеш, че това не е практика сред италианците. Те наистина пият много кафе, но го правят в малки, равномерни дози.

5. Тръгни уверено към бара, извикай поръчката си дори, ако барманът е с гръб към теб, и плати после на касата.

6. Ако това е бар на летището, гарата или на туристическо място, където барманът ти крещи „билет", плати преди да консумираш, ако можеш да понесеш такова унижение.

7. Не сядай, освен ако нямаш основателна причина. Кафето е приятен наркотик, но все пак наркотик, и трябва да се изпие на един дъх, до дъно, на крак.

Би ли седнал на маса на тротоара, за да вземеш дневната си доза хапчета?

8. Очаквай кафето ти да пристигне с температура, която позволява да бъде изпито незабавно, до дъно, съгласно предишната заповед.

Ако предпочиташ да си изгориш устните и езика или да издухаш пяната от капучиното си в напразен опит да го охладиш, поръчай un caffè bollente.

9. Разрешават ти се следните, и никакви други, отклонения от Светата троица кафе, капучино и лате кафе: caffè macchiato или latte macchiato - еспресо с мъничко мляко или горещо мляко с мъничко кафе (помни, само сутрин); caffè corretto - освежителното питие на италианските строители рано сутрин - еспресо, „коригирано" с чашка бренди или грапа; и caffè freddo или cappuccino freddo (айс-еспресо или капучино) - но внимавай, то обикновено идва подсладено.

Можеш да поръчаш un caffè lungo или un caffè ristretto, ако искаш повече или по-малко вода в еспресото си.

10. Всичко друго, което може да си чувал, е ерес.