Сори, гайз, но мастилената Вики пропя на английски.

Да, вероятно вече сте чули новото парче на Мастило.

Обаче почти сме сигурни, че само най-върлите почитатели на момичето с кафеви очи и кадифен глас са се сетили веднага кой е изпълнителят на Get Out.

Парчето, чийто текст за първи път не е на Вики, ще влезе в нов албум, планиран за следващата година.

А английският в речника на групата с най-чаровен женски вокал у нас не е единствената новост.

Във видеото към песента Вики е много далеч от досегашния си романтично-секси образ, при това в изцяло положителен смисъл.

Певицата по-откровено демонстрира перфектното си тяло, и то по възможно най-предизвикателния начин, който може да ви хрумне.

Кожени дрехи, зашеметяващо високи токове и доста плът - новата Вики е с една идея по-хард от досегашното си амплоа. И много ни харесва.

Самото парче, което се появи още през септември, също има нетипичното за Мастило електро звучене.

Напоследък доста слушахме за новия имидж на Мастило. На какво точно залагате с последния си сингъл?

Цялата идея около Get Out и клипа му е, че са малко по-различни от всичко, което сме правили до момента.

Стилово самото парче звучи доста по-клубно, различно и модерно. Даже когато хората го чуят по радиото, не могат да предположат, че това сме ние.

Само защото гласът ми е разпознаваем, феновете могат да го идентифицират безпроблемно.

Какво е посланието на парчето?

Няма конкретно послание в него, просто сме на мнение, че един артист би трябвало да се развива във времето, а не да стои на едно място. Трябва и да показва вътрешното си състояние, промяната си.

Не можем да останем завинаги с „Моите кафеви очи", „В двореца съм сама" и „Памуковите облаци".

Тогава времето беше съвсем различно, минаха 10 години все пак, сега трябва да сме по-модерни и да влезем в крак с това, което се случва навсякъде.

Дори България да е консервативна, дори нещата тук да се случват със закъснение, е време да продължим напред и да бъдем това, което искаме.

Мисля, че точно ние можем да си го позволим.

Ти ли прописа на английски или има друг автор на текста?

Текстът е на Нина Илкова и това е първият, който не е написан от мен.

Но Нина се справи страхотно. Мислехме си да направим и български вариант на парчето, но звучеше толкова... българско, че решихме да го оставим само на английски.

А музиката е на Десо.

Тук вече много музиканти се обърнаха към този тип електронно звучене, при това доста преди вас. Не смяташ ли, че малко сте закъснели?

Не, не смятам, че сме закъснели. Освен това от групите само Gravity Co. звучат по-елктронно, а пък ние вървим по пътя си и сега сме точно на такъв етап от него.

Един артист има право да заяви себе си, своята промяна, а не да се съобразява с всички останали.

Даже ще се окаже, че май сме подранили, защото веднага заваляха критични въпроси от типа на „А защо на английски?", „А защо така звучите?", на които няма как да отговоря.

Очаква се да отговаряме само на стереотипите, изградени вече за нас, но смятам, че това ще се промени.

Планирате ли нов албум?

Да, планираме да се появи през следващата година, но преди това ще издадем още един сингъл, ще направим и клип.

Надяваме се отново да получим подкрепа от спонсори, което е много трудно в момента.

И за клипа на Get out доста се борихме, но добре, че продуцентите ни застанаха зад нас. Отново сме им много благодарни за подкрепата.

Това ли ще е цялостният му стил?

Да, така е и - да, това ще бъде стилът му. Преди този сингъл имаме и други издадени - „Лека нощ", „Getting crazy", „Любовта и думите".

Новият албум ще бъде точно в звученето на Get out и в новата стилистика, в която смятаме да се впишем.

Даже започнахме да мислим за един албум The Best, защото имаме достатъчно материал за него.

Кой направи стайлинга на клипа?

Добри Киряков много помогна.

Аз съм на мнение, че музикантът трябва да си пее и да си свири, а хората около него да се грижат за тези детайли.

Те по-добре могат да забележат предимствата му като фигура, а и като визия изобщо. Само така артистът може да изпъкне правилно на общия фон.

Ние много търсихме по-ексцентрични тоалети, по-нетрадиционна визия, точно към това се стремяхме.

И най-хубавият комплимент, който Добри ми направи, след като видя клипа, беше, че не вижда дрехите, а само мен.

От това ми стана много хубаво, защото наистина смятам, че един артист трябва да има лице, индивидуалност, да изпъква.

Ти самата интересуваш ли се от мода?

Да, разбира се.

Има много млади дизайнери на българския пазар в момента, които правят уникални неща.
Коженият топ, който е направо като ризница, както и една от роклите, са дело на македонския дизайнер Борче Ристовски. Той е много млад, но има изключително интересни дрехи.

Като изпълнител с какви дрехи предпочиташ да се представяш?

Много е важно дрехата да бъде ушита персонално за един артист, за да се чувства добре той в нея, комфортно.

Допада ми, че хората, които харесват Мастило, успяват да усетят точно това, от което имам нужда.

Когато съм на сцената, трябва да се движа почти непрекъснато. За това дрехите трябва да са направени от материя, която позволява на кожата да диша и в същото време да позволява да се движиш свободно.

За идеалния вариант можем да добавим само и по-интересна визия на дрехата.

Коя е Вики в Мастило?

Мисля, че успях да наложа изцяло женствена визия за себе си - едно момиче, което работи почти изцяло с мъже, се откроява добре.

Старая се да поддържам този имидж, защото музиката не само трябва да дава забавление, но и да носи послание.

Искам да си изградя образ у хората на смело момиче, което е запазило женствеността си, съхранило е себе си, но по някакъв начин е различно и интересно.

А в живота къде свършва образа на мъжкото момиче и къде започва жената, която има нужда от подкрепа?

О, в живота съм 100%-ова глезла, супер своенравна, доста емоционална. Но не мисля, че това интересува хората. Важно е един артист да изгради едно разпознаваемо лице за публиката, всичко друго остава за него.

Какво очакваш от следващата година?

Много ми се иска българската музика да тръгне по нов път, да й се обръща повече внимание, а хората да не са толкова отдадени на най-първичната музика - чалгата.

Тя може и да провокира нещо у теб, но то не ми се струва никак възвишено.

Струва ми се, че именно ние, както и групи като Остава, Gravity Co. и т.н., трябва да работим много в посока създаване на диалог между младите хора и нашата музика.

България има нужда от това, а децата, които в момента израстват, трябва да имат по-добра алтернатива.

Добре, обаче тук чалгата отдавна е повече от музикален стил. Тя сякаш иззе традиционни функции, с които иначе поп-музиката се отличава по света. Защо в България няма адекватен поп-отговор на чалгата?

Ами веднага ще ти отговоря. Чалгата се превърна в добре работеща машина за пари. В нея се селектират точно определени жени-клонинги с конкретни физически данни, които се пропагандират чрез няколко телевизии.

Те имат своят характерен външен вид, поведение и т.н.

Не на последно място е и факта, който аз не мога да проумея, че всички медии подкрепят Пайнер например.

Всяко списание ще предпочете да сложи заглавие, свързано с новите цици на някоя чалга певица, отколкото новина за участието ни на някой фестивал.

Смяташ ли, че скандалът е най-важен, за да се печелят пари у нас?

Не, не бих казала. Важно е да имаш хубава песен, хит. Второ много важно нещо е медиите да започнат да въртят това парче, защото иначе хората няма как да разберат за съществуването му. И на трето място е задължително да се работи здраво, не да се осланяш само на външни фактори.

Точно за това ние се опитваме да смажем малко машината, да я завъртим, и търсим всякакви начини за това.

Сега правим една кратка обиколка в различни български градове, на която представяме новото си парче.

Целта ни е да провокираме интерес на национално ниво - и в регионалните медии, и в клубовете, и у хората изобщо.

С първата песен ще ни е доста трудно, разбира се, но вярвам, че с течение на времето нещата ще се променят.

Как ще прекараш предстоящите празници?

Ще имам някакви ангажименти, но нищо конкретно не мога да кажа засега.

След това ще се концентрираме изцяло върху новия си проект - още един сингъл, албум и т.н.

Ще има и концерт, не само клубни участия, защото ако една група не е на сцената, тя няма бъдеще.

Следващото парче ще бъде на български обаче, защото тук трябва да пеем на нашия си език.

Но мен ме изумява факта, че за първи път ние си позволяваме да направим парче изцяло на български и всички са супер крайно и радикално настроени към това.

Вместо да получаваме поздравления за това, че сме направили нещо различно, само критики.

Легендата Ролинг Стоун вече е на български, макар и с голямо закъснение. Смяташ ли, че това е добър знак за музикалния бизнес у нас?

Ха-ха, много ме забавляваше рекламната им кампания.

Ролинг Стоун е силна медия с история и много се надявам да подкрепи българските музиканти и певци.

Хареса ми първия брой, но се изненадах от това, че текстът преобладава.

Постъпиха много смело, започвайки с толкова много съдържание. Мисля, че трябваше да наблегнат повече на атрактивни снимки, особено като имаме предвид, че стартират на пазар като нашия.

Струва ми се, че това щеше да е по-достъпния вариант на една нова медия. Не, че текстовете не ми харесват, напротив, но се оказа, че това е списание, което можеш да четеш цял месец.

А читателите на такива издания тук не са много, за съжаление.

Но се надявам да им се получи, да им потръгне, защото имаме нужда от подобни медии.

Не само ние, музикантите, но и потребителите.