Пектинът е представител на разтворимите хранителни влакнини. Свързвайки се с водата, може да образува високовискозни разтвори.
Той не е енергиен източник, нито градивен елемент за човешкия организъм, но ролята му като баластно вещество е незаменима.
Почти несмилаем е и само малка част от него се разлага под влиянието на бактериите в дебелото черво.
За разлика от неразтворимата целулоза той напълно ферментира под въздействие на микробите в дебелото черво
Направени са редица медицински проучвания, които доказват, че включването на пектин в хранителния режим на пациенти с нарушения в липидната обмяна понижава концентрацията на холестерола в кръвта с 5-18%.
Способността му да свързва жлъчните киселини в червата определя и ефекта му върху изхвърлянето им от тялото.
Пектинът успешно понижава нивата на така наречения „лош холестерол" и на триглицеридите, без да намалява нивото на полезния в липопротеините с висока плътност.
Той има свойството да забавя изпразването на стомаха и не позволява рязкото повишаване на кръвната захар след прием на въглехидрати.
Като представител на влакнините пектинът дразни нервните окончания на дебелото черво и по този начин подобрява перисталтиката му.
Той се счита и за подходяща добавка при диетични режими, целящи редуциране на хранителния прием. Причина за това е, че забавя процеса на храносмилане и създава усещане за ситост.
Разграничават се два вида пектин - високоестерифициран и нискоестерифициран.
Вторият има способността да се свързва с тежки метали, попаднали в стомашно-чревния тракт и спомага за тяхното извеждане от организма.
Едновременно с това обаче, той се свързва и със жизненоважни за организма ни минерали като желязо, калций, мед и цинк.
За това при продължителен прием на пектин в организма може да настъпят дефицити от тези минерали.
За да се избегне това е препоръчително те да се приемат под формата на хранителни добавки.
Нито една от двете форми на пектина обаче не влияе върху абсорбирането на витамините, съдържащи се в храната и не води до нарушения на техния баланс в организма.
Естествен източник на пектина се плодовете. С най-високо съдържание на веществото са ябълките, дюлите, цитрусовите плодове.
Диетолози обясняват, че количеството пектин, което може да се приеме само от храната е прекалено малко - 0,5 грама се набавя от изяждането на половин килограм ябълки.
За редуциране на теглото или понижаване нивото на холестерола се препоръчва приемането на пектин като хранителна добавка.
Най-често той е под формата на прах и е абсолютно натурален - извлича се от различни плодове.
Освен за лечение на стомашночревни нарушения, пектинът се прилага успешно и при диабет, профилактика на атеросклероза, сърдечносъдови и мозъчно-съдови заболявания, образуване на жлъчни камъни.
Източник: puls.bg