Заболяванията на сърдечно-съдовата система продължават да бъдат един от най-сериозните проблеми на съвременния човек. По данни на Европейското Кардиологично Общество, годишно те са отговорни за смъртта на над 4 млн души в Европа, като най-голям дял има исхемичната болест на сърцето-резултат от развитието на атеросклеротични плаки в коронарните артерии.
Медицината не спира да се развива и успешно третираните пациенти с коронарни инциденти нарастват непрекъснато, но заедно с това наблюдаваме и подчертана тенденция към застаряване на населението на целия континент. Не са за пренебрегване и другите рискови фактори като тютюнопушене и нива на липидите в кръвта. Според доклад на Европейската комисия от ноември 2019 год. населението на България е с най-високия процент пушачи измежду всички страни в Европейския съюз, като близо 3 от всеки 10 души пушат редовно. Изчислява се, че здравните разходи в България, свързани с вредата от тютюнопушенето възлизат на около 1 милиард лева годишно.
Дислипидемията – абнормни нива на липидите в кръвта, особено на холестерола, също има ключово значение. В най-силна степен това важи за т. нар. „лош“ холестерол, който се съдържа в липопротеините с ниска плътност (LDL) и има склонност да се отлага в стените на съдовете под формата на атеросклеротични плаки. Намаляването на лошия холестерол и увеличаването на „добрия“ холестерол са ключови мерки за борбата с развитие на исхемичната болест на сърцето, която може да доведе до инфаркт, а също и мозъчно-съдовата болест, която може да причини инсулт.
Какво може да се направи? На първо място са очевидните препоръки – да ограничим рисковите фактори, да опитаме да се храним здравословно и да поддържаме редовна физическа активност, да се погрижим да получаваме достатъчно пълноценен сън, да опитаме да ограничим психо-емоционалния стрес. Някои от тези мерки са по-лесно постижими, други – по-трудни или невинаги възможни.
Известен факт е, че сред храните, които се препоръчва да се приемат за защита на сърдечно-съдовата система, важно място заемат омега-3 мастните киселини. Те са незаменими, т.е. не могат да се произвеждат в организма без необходимите прекурсори и сме зависими от храната за техния прием. Богати на омега-3 мастни киселини храни са студеноводните морски риби (сьомга, херинга, сардина, скумрия), ленено семе, орехи, соя и др. Диетолозите препоръчват да се консумира риба (по възможност – от изброените) минимум 2 пъти седмично. Това невинаги е възможно, а и невинаги можем да сме сигурни, че ще попаднем на качествен продукт, особено ако живеем далеч от бреговете на океана. Възможна алтернатива е приемът на омега-3 мазнини под формата на хранителна добавка с точно определено съдържание на омега-3 мастните киселини. От тях най-важните са докозахексаенова (DHA) и ейкозапентаенова (EPA) киселини. Има натрупана информация от редица клинични проучвания, че DHA и EPA имат способност да понижават нивата на холестерол и по-конкретно на „лошия“ такъв, както и на триглицеридите в кръвта. Ефектът е дозозависим и редовният прием на омега-3 води до намаляване на риска и повишаване качеството на живот. Нещо повече – при недостиг на В-витамини се повишават нивата на едно вещество, наречено хомоцистеин. Той е междинен продукт в метаболизма на определени аминокиселини, но ако не може да се изхвърли адекватно от организма, допринася за развитието на атеросклеротични плаки – обявен е за самостоятелен рисков фактор. Утвърден немски продукт, който съчетава изброените хранителни вещества, отговаря на високи стандарти за чистота и които аз редовно използвам в практиката си, е Допелхерц® Антарктически Крил.
България е поставена в групата страни с най-висок риск в официалния консенсус на Европейското Кардиологично общество за борба с дислипидемията с цел намаляване на сърдечно-съдовия риск от 2020 год. Нека помислим навреме за профилактиката и се опитаме да променим това.
