А да не би всъщност ние да сме боклуците?

Когато бях малка, съседите от горния етаж имаха навика да си изхвърлят боклука през терасата. Струваше им се по-лесно, а беше и модерно. След като синът ми се роди и започнах по-активно да ходя по площадки, вече си дадох сметка, че съзнанието ни не е мръднало особено много оттогава насам. На площадките често се въргалят опаковки от снаксове, вафли и всевъзможни бутилки, за фасовете от цигари дори не ми се отваря дума.

След като видях снимките от река Искър при ВЕЦ "Своге“, където има тонове боклуци, последвани от тези при река “Струма”, се запитах “а да не би всъщност ние да сме боклуците?”. Защото позволяваме толкова дълги години буквално да тънем в боклук, защото винаги предпочитаме лесното решение, защото не учим децата си да пазят, защото не ги приканваме да изхвърлят ненужните си вещи на правилното място, защото сме ги оставили да живеят сред опаковки.

• Нора Недкова преборила коронавируса с помощта на сода бикарбонат
• Моловете си работят, а броят на заразени се покачи драстично. Случайност?
• По истински случай: Как месечният ми цикъл спря и как успях да си го върна

Истината, за съжаление, е грозна, превърнали сме се точно в това, което видяхме в язовир Искър - празни пластмасови бутилки, които се реят безсмислено сред други такива. По света вече произвеждат дрехи от пластмаса, а ние още не можем да направим минимално усилие и да посегнем към кофата за боклук.

Земята е съществувала хилядолетия преди ние да се появим и от години насам се задъхва да поддържа безумното замърсяване, на което я подлагаме ежедневно. След като пандемията буквално ни вцепени, отново видяхме как всъщност изглежда планетата без нас: замърсяването на въздуха в Китай намаля с 25%, традиционно натоварените и замърсени канали на Венеция засияха в яркосиньо, а снимки от НАСА показват изумителен спад в нивата на смог на цялата планета. 

Земята стана по-зелена, по-красива и по-чиста само с това, че ѝ дадохме няколко месеца почивка. Експертите обаче не очакват това да продължи задълго. Все пак голяма част от световното население чака на нисък старт пандемията да отмине и да се върне към стария си начин на живот: безконтролно консумиране, замърсяване, харчена на пари и ценни ресурси.

Аз обаче се питам докога? Докога ще бъдем боклуците, които произвеждат нови и нови боклуци и преносно, и буквално?

Струва ми се, че в рамките на пандемията имахме достатъчно време да се поспрем и да оценим всички ресурси, които ни дава планетата - въздух, храна, вода. Все жизненоважни неща, които обаче трябва да поддържаме с общи усилия. А промяната започва от малките неща, от това да не използваме пластмаса в ежедневието си, от това да не замърсяваме планините, от това да научим детето си да пази и да почиства, от това да настояваме държавата ни да създаде работеща стратегия за справянето с боклука, от това да не позволяваме внасянето на боклуци отвън. Истината е, че имаме две опции: да продължим по старому и да се превърнем в сметището на Западна Европа, или да запретнем ръкави и да си върнем България такава, каквато я виждаше Алеко Константинов някога.

Флора Иванова

автор